Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 53

Тони се изсмя с усилие.

— Това не е нищо в сравнение с онова, което би казала моята майка.

Карол се насили да се изкиска.

— Тя никога не ме е харесвала — после стана с усилие, залитайки леко. — Хайде, тръгвай, ако ще идваш. Но те предупреждавам, че тази пустош не е за страхливци.

Той ѝ отправи крива усмивка.

— И след тази сутрин ли продължаваш да мислиш, че съм страхливец?

15.

Стейси се върна забързано в спалнята, понесла кафето, толкова развълнувана, че на практика не забеляза демонстративната голота на Сам.

— Никога няма да повярваш — поде тя, остави кафетата, смъкна копринения си халат и се пъхна обратно в леглото до него.

— Решила си да се откажеш от мен? — подразни я той, протегна ръце и я притегли в прегръдките си. Тя почувства втвърдения му пенис до бедрото си, но точно в този момент това не беше единственото, което я вълнуваше.

— Не ставай глупав. Но новината е направо потресаваща — тя го целуна леко по носа. — Почакай малко, Сам. Наистина, няма да съжаляваш. Аз няма да избягам — тя се измъкна от ръцете му и посегна към таблета, който държеше до леглото си. Пръстите ѝ затанцуваха по екрана, докато намери маркираната новина, която я бе накарала да се закове на място в кухнята. — Виж това.

Сам се облегна с въздишка на лакът.

Не мога да си представя как е възможно да намираш нещо за по-вълнуващо от онова, което моят приятел тук ти е приготвил. Хайде, дай да видя — и той протегна ръка като древен римлянин на пир, очакващ да му подадат десерта.

Стейси го тупна с пръсти по рамото. Присъщата ѝ въздържаност така и не можеше да приеме вулгарностите, които той изтърсваше от време на време. В нейния свят не съществуваше необходимост от грубост — било то в поведението или в речта.

— Не ме заслужаваш.

Той ѝ се изплези и тя му подаде таблета.

За миг той не успя да разбере какво точно виждаше пред себе си. Беше качен в мрежата списък на арестите, направени от полицията в Западен Йоркшър — това беше ясно. Участъкът в Халифакс. Шофиране в нетрезво състояние. Защо Стейси се беше развълнувала толкова от ареста на някой, седнал пиян зад волана? После видя името и подсвирна тихичко.

— Карол Джордан, да му се не види! — Провери датата и часа. — Случило се е едва снощи. Как, по дяволите, се добра до тези данни?

Стейси сви рамене, опита се да си придаде скромно изражение, но не успя. Пък и защо да се опитва? Гордееше се с уменията си. Но същевременно съзнаваше смътно, че не всеки би се зарадвал да забележи следи от пръстите ѝ по личните си документи. — Лесно е. Инсталирала съм в системата си сигнал, който маркира всички нови споменавания на лица или други неща, които ме интересуват.

— И сред тях е Карол Джордан? — Сам се надигна в леглото и се пресегна покрай Стейси, за да си вземе кафето.

— Включих я в списъка на обектите, когато започнах работа в нейния отдел. Стори ми се… разумно може би?

— Да шпионираш шефа? — той се изкиска. — Това е блестяща идея. Вече не се учудвам, че винаги си с една крачка пред всички в играта. Можеш ли да направиш същото и за моя шеф? Почти нищо не знам за това копеле. А знанието е сила.