Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 49

— Защо се интересуваш толкова от някакво самоубийство в Девън? — попита Карол.

— Не съм сигурен. Снощи вечерях у Пола и Елинор, и Торин го спомена. Говорехме за случаи на онлайн-тормоз, за троловете, и как по всичко личи, че именно те са тласнали Джазмин Бъртън към самоубийство. Но тук има нещо… — гласът му заглъхна.

Карол огледа публикацията в отворения прозорец.

— Медиите си падат по всичко, което може да послужи за основание да критикуват интернет — въздъхна тя. — Знам защо този случай е привлякъл вниманието ти и те озадачава.

— И ти ли го забеляза? Това е облекчение — той я загледа с очакване. По устните ѝ играеше познатата предизвикателна полуусмивка. — Е, ще ми кажеш ли какво имаш предвид?

— Не можеш да се овладееш, нали? Подсъзнанието ти постоянно открива някакви закономерности.

— Е, каква е закономерността в този случай? Какво е това, което ти виждаш, а аз не?

Усмивката ѝ стана по-широка.

— Тя не е първата, Тони. На някакво ниво умът ти е засякъл факта, че тя не е първата.

14.

Детектив Сам Еванс се протегна с наслада, харесваше му, че леглото е толкова голямо, че ръцете и краката му не стигат до краищата. Наслади се и на контраста между млечнокафявата си кожа и белите чаршафи, порадва се на добре скулптираните очертания на мускулите си. Изглеждаше особено добре в светлината, която се процеждаше през полупрозрачните щори на капандурите, усмивката му бе породена от съзнанието, че Стейси ще ахне от задоволство, благодарна за присъствието му, когато се върнеше с кафето.

В другия край на таванския апартамент Стейси Чен сипваше с една ръка кафе на зърна в мелничката, а с другата почукваше по екрана на таблета. Не можеше да се промени. Дори силно осезаемото и завладяващо присъствие на мъжа, за когото не се беше надявала да примами в леглото си, не можеше да попречи на привличането, което упражняваше върху нея невидимият свят на киберпространството.

Стейси си знаеше, че е особнячка. Ако трябваше да бъде честна, дори свръх-особнячка. Родителите ѝ — имигранти се бяха надявали тя да тръгне по традиционния път — право, медицина или финанси. Но когато за първи път се озова пред компютърен екран, Стейси разбра, че се намира в естествената си среда. Искаше да разбере как функционира компютърът, за да го подчини на волята си, затова и се бе гмурнала в силициевия свят, сякаш беше незаконно дете на Стив Джобс или Бил Гейтс.

Още като студентка тя написа код за компютърни игри, а после го продаде на голям разработчик за зашеметяваща сума. Толкова години по-късно все още получаваше проценти от приходите. Състудентите ѝ очакваха, когато завърши, тя да постъпи в някоя фирма, занимаваща се с разработка на компютърни игри, или в някоя гигантска софтуерна компания. Никой не предполагаше, че ще постъпи в полицията. Сега Стейси беше водещ компютърен специалист в полицията на Брадфийлд. И на всяко друго полицейско подразделение, което успееше да се възползва от магическите ѝ умения. В свободното си време пишеше кодове; през последната година беше разработила две мобилни приложения, всяко от които ѝ донесе повече пари от годишната ѝ заплата.