Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 50

Много малко хора бяха наясно с измеренията на успеха ѝ. Стейси не искаше хората да размишляват много-много върху въпроса защо продължава да работи в полицията, след като би могла да печели много повече пари другаде. Ако все пак някой зададеше подобен въпрос, тя казваше нещо в смисъл, че иска да се отплати на обществото, което бе приело така радушно родителите ѝ. Ако признаеше истината, това би я поставило в прекалено неудобно положение.

Стейси обичаше да си пъха носа в личните данни на хората. А положението на полицай ѝ даваше необходимия достъп и правото да постъпва така. Никой не познаваше света ѝ достатъчно, за да има представа колко надълбоко навлизаше тя и как се ровеше в тайните на хората. Беше успяла да се добере почти до всички важни бази данни в страната и имаше ключ към задните врати на всякакви места, чиито потребители ги имаха за секретни. Това ѝ беше от полза в работата. Но нищо не я вълнуваше повече от възможността да нахлуе през трудно преодолими защити в личното пространство на другите. Дори и Сам.

Стейси изсипа смляното кафе в пресата и наля отгоре врялата вода. Докато чакаше кафето да стане, тя си позволи кратко замечтаване. Изминалата нощ беше прекрасна. Бяха поръчали вечеря от скъп местен ресторант, който доставяше ордьоври, основни ястия и десерти, отвориха бутилка шампанско и свалиха филма, който Сам искаше да гледа, и накрая се озоваха в леглото, където прекараха дванайсет часа, изпълнени със секс и сън в дълбоко удовлетворяващо съчетание. Стейси за първи път се впускаше в сериозна връзка, и беше толкова влюбена в Сам, че на моменти чак стомахът ѝ се свиваше от вълнение. След такава нощ изводът можеше да бъде само един — той също я обичаше.

Бяха изминали няколко месеца, откакто тя бе събрала сили да признае чувствата си. Първоначално той беше малко предпазлив. Но все пак излязоха на вечеря, а после, когато тя го покани да пийнат по нещо в апартамента си, той най-сетне забрави задръжките си. Бяха застанали пред широките прозорци и гледаха разпилените светлини на нощния Брадфийлд, когато ръката му се плъзна по раменете ѝ.

В този миг имаше чисто вълшебство. Стейси потръпна при спомена, после прецеди кафето и хвърли отново поглед към таблета. Когато забеляза сигнала, който бе инсталирала още когато постъпи на работа в отдела за борба с особено тежки престъпления, устата ѝ се отвори, оформяйки едно беззвучно „О“.

Сам щеше да се слиса.

Когато Карол се зае отново с работата си, Тони се опита да бъде добросъвестен и да подготви втория доклад, който трябваше да представи в съда. Но казаното от нея бе раздразнило прекалено много любопитството му. Карол не успя да си спомни много подробности, но беше убедена, че е чела наскоро за някаква жена, която се самоубила, след като известно време била прицел на атаките на тролове за някакви феминистки изказвания, не помнеше точно какви.