Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 47

— Темата е психологическо профилиране. Моят консултант — нали се сещаш, психологът, когото посещавам, за да си осигуря относителна психологическа стабилност, та той е на мнение, че ако в полицията искат да пестят пари, като се занимават сами с профилиране, вместо да плащат на хора като мен, не би трябвало да се цупим и да си измиваме ръцете, оставяйки ги да се оправят сами. Смята, че би трябвало да напиша книга, която да избягва професионалната терминология и теориите, и да изясни по възможно най-практичен начин онова, с което се занимавам. Да е пълна догоре с примери за реалното приложение на психологическото профилиране, от случаите, по шито съм работил.

Карол се намръщи.

— Това не напомня ли малко на човек, който оказва помощ на собствените си палачи?

Тони сви рамене.

— Ще стане едно от двете — или ще разберат за какво става дума и ще се научат да работят както трябва, което би било добре, защото дори когато ми плащаха, аз не можех да бъда на много места едновременно. Или няма да разберат и ще осъзнаят, че това е работа за експерти, което ще ги накара да се обърнат с подновено уважение към нас, професионалистите.

Тя избухна в смях.

— Не може да се поднови нещо, което не е съществувало, Тони. Никога не са се отнасяли към теб с уважението, което си заслужил с работата си.

— Има хора, които ценяха направеното от мен. Например Джон Брандън. Ти. Някой и друг от големите шефове в Министерството на вътрешните работи.

— Само че това не е достатъчно, за да бъдат принудени неграмотни задници като Джеймс Блейк да постъпват така, както е редно — тя натъпка последните остатъци от закуската в устата си и стана, бършейки уста с опакото на ръката си. Физическата работа я бе накарала по някакъв начин да придобие маниерите на работник. Някогашната Карол Джордан би използвала салфетка или поне парче домакинска хартия. На новата Карол Джордан ѝ беше все едно.

Оставен да се оправя както намери за добре, Тони се разположи удобно с лаптопа и бележника си. Можеше да се съсредоточи върху собствената си работа, без да трябва да бди над Карол. Освен ако тя не беше скрила алкохол някъде в общото помещение на къщата. Но нямаше причини да го е направила. Освен това според него тя щеше да гори от желание да опровергае думите му. Тази праведна целеустременост щеше да е достатъчна, за да я крепи известно време. Проблемите щяха да започнат в понеделник или вторник, когато пред нея се изправеше непосредствено предстоящата катастрофа, каквато би било гледането на делото ѝ в съда, когато щеше да загуби и доброто си име, и шофьорската си книжка. Точно тогава щеше да се наложи да бди над нея като квачка над пиленцата си. Онова, от което Карол се нуждаеше, беше нещо истинско, върху което да се съсредоточи. Физическият труд беше много хубаво нещо, и очевидно той бе задоволил някаква нейна необходимост. Но той се състоеше от повтарящи се действия; за продължителен период от време това не беше никакво предизвикателство към интелекта. А Карол беше жена, която се нуждаеше от нещо, което да ангажира съзнанието ѝ. Той трябваше да измисли нещо, което да задейства интелекта ѝ. Ако вече не можеше да работи като ченге, сигурно щеше да се намери нещо друго, което да може да върши, което да представлява за нея едновременно усилие и предизвикателство. Но може би с не толкова високи залози. Не със залози, които биха я тласнали обратно към бутилката.