Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 46

— Точно така ми харесва.

Той стана.

— Добре, оставям те тогава. Следващия път, когато се накиснеш в лайната, се обади на някой друг — той отново се извърна с лице към Карол. Очите му бяха студени като камък, беше вирнал брадичка, сякаш за да посрещне удар. — Ако намериш някой, на когото да му пука.

Беше удар под кръста, затова пък си беше истината. Никога дотогава не беше говорил така с нея. Гордостта я караше да му каже да се разкара. Но страхът не ѝ го позволи.

— Я сядай, по дяволите, и престани да се перчиш! — изръмжа тя. — Ще направя кафе.

Обърна му гръб и се зае с ритуала по смилането на кафето, пълненето на цедката и пускането на машината. Не беше възможно той да си тръгне, нали?

И действително, когато тя се обърна, той беше все още там, стиснал така силно облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Тя постави чашата с еспресо безмълвно на масата до него и се зае да прави второ кафе за себе си.

Пое си дълбоко дъх.

— Обикновено закусвам с боб, препечени филийки и бъркани яйца. Ще направя и за теб, ако искаш — това беше най-близкото подобие на извинение, на което беше способна.

— Чудесно. Развила си се в положителна насока в сравнение с чашата портокалов сок и пълнозърнестите бисквити.

Тя се усмихна сурово и пестеливо.

— Научих се по трудния начин. Не можеш да издържиш цял ден физическа работа, ако го започнеш с такива неща.

Тони седна и започна да пие кафето си, докато тя правеше закуска с ефикасните, икономични движения, на които се беше научила, откакто започна да ремонтира къщата. Всичко трябва да е подръка, планът за работа да е ясен. Никакво суетене, никакво объркване, никакво колебание. В кухнята също както при ремонта. И това бе научила по трудния начин.

Тя тръсна чиниите на масата и седна срещу него, с все още изопнато от гняв лице. Вбесяващото беше, че Тони като че ли не се беше впечатлил от реакцията ѝ. Той ѝ благодари, после попита:

— Какъв е планът за днес?

— За теб не знам, но сега, когато приключих с поставянето на кабелите, ще започна с облицовката на външната стена — чистият въздух беше ободрил Карол и тя се нахвърли на закуската, като че ли обилната вечеря у Джордж Никълъс се беше състояла преди седмица, а не предната вечер.

— Яйцата са хубави той преглътна още една хапка. — Трябва да напиша два доклада, които съдът да прегледа преди издаването на присъда, но съм си взел лаптопа, така че ще се справя. А когато приключа с тях… е, започнах да пиша книга.

— Книга? — попита удивено Карол. Една книга беше сериозен проект. А тя не знаеше нищо за това. Това бе едно от измеренията на отчуждението, което двамата бяха допуснали да се настани между тях. — Каква книга?

— А ти каква книга очакваш да пиша?

Тя се усмихна въпреки волята си.

— Предполагам, че би могъл да направиш миш-маш от интересите си и да съставиш илюстрован наръчник за начинаещи профайлъри.

Той направи иронична гримаса.

— С някой кръстоносец с наметало, който се появява накрая, за да спаси положението.

— Ти би изглеждал смешно в онези тесни средновековни панталони. Е, каква е тази книга?