Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 44

Бил се надигна от креслото и постави ръка на рамото ѝ.

— Работата е там, че тя е била сама, любов моя. Поне ако се съди по това, което прочетох. Не е живеела с никого, нямала деца. А каквото и разбиране да проявяват колегите и приятелите ти, когато затвориш вечер вратата на дома зад гърба си и останеш сам с куп луди срещу себе си, е трудно да не изпиташ усещането, че стените те притискат. С теб нещата стоят по различен начин. Имаш мен, семейството ни, приятелите ни. Имаш достатъчно хора, чиято положителна оценка може да ти помогне, ако изпиташ несигурност пред цялата тази помия, която ти изпращат. Джазмин не е разполагала с такава предпазна мрежа.

Урсула протегна ръка и стисна неговата.

— Знам. Но все пак… имам чувството, че тези мръсници са спечелили победа.

— Напълно те разбирам. И съжалявам за онова, което е трябвало да преживее Джазмин. Но ти не си Джазмин и те няма да те сломят като нея.

По принцип неговата увереност трябваше да я накара да се почувства по-добре. Но докато седеше и се взираше в екрана, единственото, за което Урсула можеше да мисли, бе как студът е нахлувал в тялото на Джазмин, докато тя е влизала все по-надълбоко в реката, как тинята е всмуквала краката ѝ, как нивото на водата се е надигало постепенно, до устата ѝ, после до носа, после до очите, за инстинктивното поемане на въздух, давенето и боричкането, докато реката я е повличала, за ужасния момент, когато е осъзнала, че е късно да промени решението си.

А после — покой.

13.

Утринната светлина смути съня на Карол. На прозорците в основната част на старата сграда нямаше завеси. Нямаше смисъл да поставя такива неща, докато вършеше вътре работа, от която постоянно хвърчаха прах и стърготини. Нямаше причина затова и защото и никой не оставаше да нощува при нея. Тя измърмори нещо в просъница и се обърна на другата страна. Това беше напълно достатъчно за Флаш. Кучето веднага скочи върху нея и се зае да отмива с дългия си розов език съня от лицето ѝ.

— О, по дяволите! — каза сърдито Карол, изпълзя от спалния чувал и потръпна от студа в неотопленото помещение.

Предната вечер беше проявила достатъчно съобразителност да вземе дрехите, с които обикновено разхождаше кучето, така че бързо навлече топлите непромокаеми дрехи, които ѝ помагаха да се слее с пейзажа и с местните жители. Измъчваше я тъпа болка в тила, организмът ѝ жадуваше за кафе. Но тя все още нямаше сили да се изправи лице в лице с госта си, който бе останал тук и през нощта. Свежият въздух и една бърза разходка из хълмовете зад къщата щяха да ѝ дадат сила, за да си осигури надмощие.

Тя умишлено тръгна в посока, обратна на онази, в която се намираше домът на Джордж Никълъс. Най-малко от всичко имаше желание да му обяснява как е приключила предната вечер. Разбира се, щеше да се наложи да му каже. Но все още не можеше да събере сили да се види с него.