Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 43

— То е, защото те нямат кой знае каква връзка с мисловни процеси — Урсула се приведе напред, по лицето ѝ се изписа оживление. — По-скоро е въпрос на емоция. Струва ми се, че е свързано до голяма степен с факта, че естеството на работата, която извършват мъжете, се е променило драстично. Бащите и дядовците им са извършвали тежък физически труд. Да, било е тежка експлоатация, но обществото изгражда около това една идентичност — този вид труд прави от теб мъж. Така можеш да се себедокажеш.

Бил повъртя чашата си и кимна.

— Своеобразна индоктринация, а споменът от нея не се заличава лесно. Немалко са мъжете, които крият чувство за непълноценност. То е скрито толкова надълбоко, че и те самите не подозират за него, камо ли пък да знаят как да му противостоят. И когато навикват жени, това ги кара да се чувстват по-добре.

— Без значение дали става дума за навикване в буквалния или преносния смисъл. Съжалявах такива хора, преди да стана прицел на нападките им.

Бил се взираше в килима между краката си.

— Като стана дума за това, хвърляла ли си око на новините ши вечер?

— Не, отворих само разни неща, които ми трябваха за това, което пиша. Защо? Има ли нещо, което трябва да знам?

Бил въздъхна и се размърда в креслото.

— Става дума за жената, която харесахме, когато я гледахме в онова ток-шоу по телевизията — Джазмин Бъртън. На която ти прати мейл с предложение да напише нещо за TellIt!. Тя… — той обходи с поглед ъглите на стаята, като че ли се надяваше, че ще намери някъде там подходящите думи.

Стресната, Урсула се поизправи, очите ѝ се разшириха.

— Какво е станало с нея? Да не би някой да я е нападнал?

Бил поклати глава.

— Не… по-лошо е. Урсула, тя се е самоубила.

Думите затрептяха в главата на Урсула като звук от подръпната струна. Не можеше да осъзнае значението им. Усмихна се и поклати глава.

— Сигурно бъркаш, Бил. Не си разбрал правилно съобщението.

— Няма грешка, скъпа. Проверих на половин дузина други сайтове. Тялото ѝ било изхвърлено на брега на река Екс. Изглежда, че е влязла в реката, като преди това е напълнила джобовете си с камъни, за да я дърпат надолу.

— Река Екс? Но това е в Девън, там някъде, нали? — тя се изсмя пресилено. — Очевидно има някаква грешка. — Джазмин Бъртън живее в Бирмингам.

Бил поклати глава.

— Била отседнала във вилата на свои приятели. Изглежда, че е решила да сложи край на всичко. Нападките на троловете били започнали да я изнервят, така казва един от колегите ѝ. И когато е останала там съвсем сама, това я е довършило.

Урсула се извърна и остави чашата си така, че тя изтрака на масата.

— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам. Едва миналата седмица си разменихме имейли — пръстите ѝ затракаха по клавишите, докато тя отваряше сайтовете, които посещаваше най-често. Би Би Си, „Гардиън“, „Хъфингтън Поуст“, „Индипендънт“, „Дейли Мейл“ — всички съобщаваха същото, което бе казал Бил. — Горката жена — каза накрая Урсула, обикновено силният ѝ глас беше изтънял. — Изглеждаше толкова силна. Като че ли никога не би се предала и не би отстъпила. Ако тя е изчерпала издръжливостта си… е, това е плашеща мисъл.