Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 41

А ти си зависима. И двамата знаем, че е така.

Карол погледна Тони така, сякаш го мразеше.

— Нямам нужда от алкохола. Мога да спра да пия винаги, когато поискам.

Тогава той я бе загледал упорито и неотклонно. — Така ли мислиш? Докажи го. Позволи ми да остана тук до сряда. Това са само четири дни. Спираш да пиеш, а аз ще бъда тук, за да те подкрепям. Вярвай ми, Карол, бих бил щастлив, ако докажеш, че греша.

Тя го гледаше мрачно, на лицето ѝ се изписа смесица от раздразнение и тревога. Той не можеше да прецени кое я плаши повече — мисълта да спре алкохола или представата, че ще трябва да се примири с постоянното му присъствие.

— Добре — каза тя рязко, през стиснати устни. — Ако това е единственият начин да се отърва от теб, съгласна съм — и изля предизвикателно остатъка от виното в умивалника. — Ти ще спиш тук, аз ще ползвам спалния чувал. Трябва да стана рано, за да разходя кучето. Така няма да се наложи да те будя.

И беше излязла, вирнала нос. Сигурно мислеше, че е победила.

Само че грешеше. След като тя излезе, той се възползва от звукоизолацията, за да претърси целия апартамент за алкохол. Три бутилки малцово уиски, две бутилки водка от фризера, една бутилка джин, пет бутилки „пино гриджо“, две бутилки „кава“, бутилка бренди и пет бутилки „занаятчийска“ бира. Тони потисна угризенията си, задето нарушаваше личното ѝ пространство, и прерови всичките ѝ чанти в гардероба, където откри три малки бутилчици с водка и една с уиски. После започна да отваря бутилките една по една и да ги излива в умивалника. Алкохолните пари дразнеха носа му. Утре сутрин, когато разбереше какво е направил, Карол щеше да побеснее. Но накрая щеше да му е благодарна.

На двайсет мили оттам, в покрайнините на Брадфийлд, Урсула Форман препрочиташе онова, което се надяваше да е окончателен вариант на ежемесечната и публикация в TellIt!, популярния новинарски сайт, за чието създаване бе помогнала преди две години. Тя зарови и двете си ръце в рижите си къдрици в опит да се ободри и да се съсредоточи. Докато четеше, гризеше несъзнателно ъгълчето на долната си устна и присвиваше очи, претегляйки думите.

Преди четири месеца беше написала материал за въздействието на лекомисления ежедневен сексизъм в сапунените сериали по телевизията върху младите момичета — според нея тонът беше въздържан и умерен.

Беше се стъписала от пороя от оскърбления, отключен от публикацията. Вълна от гняв и ненавист заливаше всички нейни публикации в социалните медии. Първоначално тя бе приела това с присмех, коментираше липсата на въображение, проявена от троловете. В отговор те започнаха да се стараят повече. Дотогава Урсула се бе придържала към общоприетото правило — не реагирай на троловете. Но ѝ беше трудно да запази мълчание пред такива грозни оскърбления. Следващата си публикация тя посвети на въпроса защо мъжете — беше убедена, че става дума почти изключително за мъже — хранят толкова крайно отрицателни чувства към жени, които изобщо не познават и чиито думи надали биха имали някакво пряко въздействие върху живота им.