Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 40

Сънят не идваше, но за него това не беше нещо необичайно. Тони имаше проблеми със съня от години, рядко успяваше да проспи повече от четири-пет часа, преди да се събуди и да впери поглед в тавана, заслушан в хода на мислите си, като че ли чуваше поскърцването на колелцата в някакъв механизъм. Не помагаше и споменът за тона, с който двамата с Карол се бяха разделили за през нощта. Беше се надявал, че тя ще осъзнае основателността на думите му. Знаеше, че няма да капитулира веднага, че ще го принуди да я накара насила да се съгласи, но пък беше уверен, че тя вече е узряла за промяна и готова да се съгласи, че е време да се върне отново към живота си.

Но нещата не се бяха развили така. Той едва бе успял да се добере навреме до вратата на къщата, за да попречи на Карол да я хлопне под носа му. В очите му припламна гняв, когато нахълта вътре след нея.

— Казах ти, че това не е твоя работа! — бе казала тя и бе прекосила бързо къщата на път към обитаемата част. Когато той я настигна в кухнята, тя вече си наливаше голяма чаша бяло вино.

— Веднага се хвана за бутилката — отбеляза той. — През цялото време ми обясняваш как нямаш проблем, а каква е първата ти реакция на каквато и да било критика? Да си налееш едно голямо питие. Това е класика, Карол. Класическо поведение на алкохолик.

Тя отпи предизвикателно от чашата.

— Аз не съм алкохоличка. Пиенето ми доставя удоволствие. И честно казано, след преживяното тази нощ, мисля, че съм заслужила едно малко удоволствие.

— Не мисля, че в тази чаша се крие някакво удоволствие за теб — това е по-скоро облекчение. По-скоро избавление. Мисля също, че става дума за зависимост. Ти имаше нужда от това питие — независимо от това дали искаше да го изпиеш или не.

— Мислиш, че не мога да се справя без него? Никога не си изпадал в по-голяма заблуда. За мен не представлява никакъв проблем да карам и без пиене.

— Така ли? Защо тогава в чекмеджето на бюрото ти винаги има четвъртинка водка? Защо винаги носиш плоска бутилка в чантата си?

Тя издаде някакъв възмутен звук, нещо като „пфу“.

— Значи си ме шпионирал?

Тони поклати глава и я изгледа натъжено.

— Не аз, а твои подчинени. Хората, които държат на теб, които се обърнаха към мен, защото не са посмели да говорят с теб.

Това подейства. Той се почувства засрамен, задето бе нанесъл такъв удар под кръста. Но искаше да я заболи, искаше да почувства колко срамно е онова, което причинява на себе си. Тя избягваше погледа му.

— Никога не си ме виждал толкова пияна, че да залитам. Да повръщам. Да губя контрол. Винаги съм съумявала да изпълнявам служебните си задължения. Винаги съм можела да функционирам.

Тони сви рамене.

— Значи си функциониращ алкохолик. Не е необходимо да започнеш да падаш по улиците или да се напикаваш, или да спиш с неподходящи мъже, или да ти се губят цели дни, за да си алкохолик. Достатъчно е просто да си зависим от алкохола.