Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 34

— Казаха ли ти кога трябва да се явиш в съда?

— Сряда. Не си губят времето.

Той помълча за миг, после каза:

— Това е добре. Нямам никакъв ангажимент, който да не мога да отложа.

— Не е необходимо да присъстваш. Просто ми трябваше някой да ме откара до вкъщи, това е всичко.

Тя знаеше, че това прозвуча като неблагодарност, но трябваше да полага толкова голямо усилие, за да не се разплаче, че не смееше да предизвика прояви на доброта и съчувствие.

— Разбира се, че е необходимо. Някой трябва да те закара дотам и обратно до дома ти. Освен това не бива да шофираш преди изслушването ти в съда.

Вече нямаше крайпътни лампи и той се приведе напред, взирайки се в мрака.

— Напълно законно е да шофирам между днешния ден и изслушването — възрази тя, без да я е грижа дали не създава впечатление, че се цупи.

— В очите на магистратите ще изглежда по-добре, ако не шофираш.

Карол изсумтя присмехулно.

— Няма никакво значение дали те ме харесват или не. Чака ме отнемане на книжката за една година, глоба, ще ме прецакат със застраховката и ще имам криминално досие, и колкото и да се подмазвам, това няма да промени нищо.

— Може да повлияе на разликата между година и година и половина — каза той.

— Какво? Внезапно си станал експерт по присъдите за шофиране в нетрезво състояние?

Той не отговори.

Карол вдигна ръце, ядосана на себе си.

— Съжалявам, не исках да се заяждам. Благодарна съм, че направи това.

Той стисна устни, но продължи да мълчи.

— Знаеш ли, почти не мога да повярвам — каза тя в желанието си да запълни мълчанието. — Разстоянието от входната алея на Джордж Никълъс до моята къща е по-малко от три мили. Три мили по един път отникъде доникъде. И това ако не е лош късмет! Какъв ли е шансът да му се случи подобно нещо на човек?

— Тази вечер шансовете ти се изчерпаха, Карол — каза Тони.

— И това е, защото доста време вече залагаш на шанса си. По закона на вероятностите отдавна трябваше да ти се случи нещо от рода на това, което стана сега.

— Глупости, Тони. Това наистина са глупости. Познавам се, мога да преценя кога не е разумно да седна зад волана. Никога не шофирам, когато съм прекалила.

— Може да ти се струва, че не е опасно да шофираш, и въпреки това да си надхвърлила допустимата граница. Бъди честна. И двамата знаем, че през последните няколко години постоянно надхвърляш допустимата граница. И не говорим за някакъв единствен случай в събота вечер. Карол, това е сигналът да се опомниш.