Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 32

10.

Карол никога не се беше чувствала по-сурово наказана. Унижението да приеме освобождаване под гаранция беше достатъчно неприятно, но да седи в ареста в очакване някой да се появи, за да поеме отговорността да я отведе у дома, я караше да се чувства опозорена. Беше виждала само откъслеци от обичайния съботен парад на мрачни сцени от ада, когато оставяше там хората, които сама бе арестувала. Никога не ѝ се бе случвало да изтърпява постоянната процесия от хора, обезумели от наркотици и пиене, хора, насинени и окървавени от травми, счетени за прекалено маловажни, за да налагат посещение в болницата, хора без задръжки и без желание да ги придобият в близкото бъдеще. Коктейлът от миризми беше отблъскващ — пот; алкохол, тютюнев дим, повърнато, урина, от време на време и с примеси на нещо неописуемо и за щастие трудно определимо.

И тя беше в центъра на всичко това. Нямаше къде да се скрие. Голата дървена пейка с крака, завинтени за пода, която минаваше по цялата стена, се намираше срещу преградата, която предпазваше сержанта от евентуални нападения. Онези, които чакаха следващия етап от преживяванията си в ареста, бяха оставени на пейката и седяха отпуснато на нея. Един-двама я огледаха така, сякаш я виждаха като неочаквана възможност в съсипаната им вечер, но повечето бяха прекалено пияни, надрусани, измъчвани от болка или ужасени, за да ѝ обърнат внимание. Тя настръхваше, ако някой от тях я докоснеше случайно.

И като че ли всичко това не беше достатъчно неприятно, а трябваше да преглътне и срама от необходимостта някой да я измъкне оттук. Всичко щеше да бъде търпимо, ако тя си оставаше господарка на собствената си съдба. Но не, и това ѝ бе отнето заедно с достойнството. Трябваше да се обади на Тони и да го повика тук посред нощ, за да я спасява от нея самата. Какво говореше за нея фактът, че той беше единственият човек, към когото можеше да се обърне с абсолютна увереност, че ще зареже всичко, за да ѝ помогне? Мъж, женен за работата си, в която се грижеше за хора с толкова разбита психика, че не им се позволяваше да общуват с останалата част от човечеството. Мъж, който упорстваше да не се отказва от нея, въпреки че тя го бе обвинявала за всички нещастия в собствения си живот.

Карол въздъхна толкова тежко, че наркоманът до нея трепна и подскочи, като че ли беше забравил, че в помещението има и други хора.

— К’во? — извика той, озъртайки се уплашено.

Тя се отдръпна леко и си каза да престане със самосъжалението. „Положението можеше да е по-тежко, ти самата можеше да си една от тези изгубени души.“ Вместо това трябваше да си напомни всички причини, поради които трябваше да приема Тони Хил като благословия. Не познаваше човек, който да разчита по-точно човешките същества и тяхното поведение. Той беше умен и пълен с изненади; приемеше ли те веднъж в своя свят, нямаше никаква опасност да се почувстваш отегчен. Беше верен и добър по свой специфичен начин, и умееше да я разсмива — макар и невинаги съзнателно. Отказа да я изостави напук на всичко, и надали друг би ѝ помогнал да се измъкне от ямата, в която се бе озовала, ако само тя му позволеше.