Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 35

— О, по дяволите! — избухна тя. — Това, че съм внимателен слушател, не ти дава право да изнасяш проповед.

— Това не е проповед, а намеса. Тази вечер стана причина да осъзная, че прекалено дълго съм си прехапвал езика, за да мълча. За мен вече стана непоносимо да гледам как се самоунищожаваш, Карол.

— Какво? Та аз почти не съм те виждала от месеци. Не може да се твърди, че изобщо си ме гледал да правя каквото и да било. При това аз не се самоунищожавам, опитвам се да се съвзема. И ако ти постъпваше като приятел, щеше да си наясно с това.

Отново се появиха улични светлини. Витрини и светофари. Карол се извъртя на седалката така, че да гледа през прозореца. Не искаше той да вижда лицето ѝ. Не искаше да прочете по него потвърждение на предположенията си.

— Знам — отвърна той. — Не се държах като приятел. Поддадох се на страха. Прекалено дълго се убеждавах, че ако ти кажа истината, може да те загубя завинаги. А не исках да поема такъв риск.

Тя почувства буца в гърлото си, сълзите заплашваха да пробият бронята ѝ.

На следващата улица вдясно, покрай заведението за риба и пържени картофи.

Тони зави от главния път и насочи колата между високи каменни редови къщи, чиито силуети тънеха в мрак с изключение на мътна светлина от стълбищно осветление или непрозрачен прозорец на баня тук-там. После излязоха извън града.

— Трябва да престанеш да пиеш, Карол. Така издигаш стена между себе си и нас, останалите, хората, които държат на теб, хората, които могат да те обичат, ако им дадеш поне малък шанс. Погледни се само. Ти си блестяща. Силна си, упорита си, красива си и си адски умна. А какво правиш с живота си? Изолира се. Използваш смъртта на Майкъл и Луси като извинение да се съсредоточиш върху своята любовна история с бялото вино и водката. И докъде те доведе това? До килията на ареста в една съботна вечер, заедно с други пияници, с наркоманите и непоправимо съсипаните хора.

— Не съм пияница! — извика тя. — Това, че обичам да си пийна, не ме превръща в пияница! Говориш съвсем неуместно.

— Не е така. Говоря уместно за първи път от много време насам. И този път няма да оставя нещата така — той спря на едно място, където пътят се разклоняваше. — Наляво или надясно?

— Наляво. После караш една миля по пътя и завиваш надясно. Всъщност не. Остави ме на ъгъла. Оттам до вкъщи е само около миля. Ще се прибера пеш.

Тони се изсмя иронично.

— С тези обувки? Очевидно присъствието ми ти е по-неприятно, отколкото предполагах. Ще те откарам до вкъщи, Карол. И ще остана да спя при теб.

— Какво? Как така ще оставаш да спиш при мен? Няма къде да спиш.

— Имам на разположение цял някогашен хамбар. Донесох си спалния чувал за в случай, че нямаш легло за гости.

— Не.

— Може ли да говорим за това, когато стигнем? Трябва да се съсредоточа.

— Няма за какво да говорим.

— Можеш да се преструваш, колкото си искаш, но знам, че не се чувстваш добре така. И не мога да пренебрегвам този факт повече. Независимо от това харесва ли ти или не, Карол, време е да вземеш живота си обратно от бутилката.