Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 208

Кевин продължи и паркира двойно зад двете полицейски коли с карирани ленти; Карол изскочи от колата, още преди тя да беше спряла окончателно. Един от униформените полицаи прокарваше лентата за ограждане на местопрестъпление по храстите, които растяха край стената в дъното на градината.

— Оставете това сега — каза Карол. — Излезте на улицата и обезопасете онзи „Фолксваген Пасат“, който е паркиран малко по-надолу на отсрещния тротоар. Чакайте до него, докато пристигнат специалистите по оглед на местопрестъпления.

Алвин седеше на ниската ограда, провесил глава, сключил ръце между коленете си. Изглеждаше изтощен. Вдигна глава, когато те наближиха, и кимна едва забележимо.

— Пола тръгна с линейката. Жертвата беше идентифицирана от една съседка. Урсула Форман е. Може и да оцелее. Сплескал е обесването. Ако се бесиш както трябва, си счупваш врата. Ако не се справиш, умираш бавно от задушаване.

— Добра работа свършихте — каза Карол.

— Недостатъчно добра. Оставихме го да си тръгне — Алвин поклати глава, устните му се свиха в израз на отвращение. — Държеше се така, като че ли мястото му е тук. Като собственик на къщата. Просто предположихме, че е Бил Форман — и той изцъка с език, ядосан на себе си.

— Това е напълно достатъчно — каза Тони. — Ако се държиш така, като че ли присъствието ти на дадено място е напълно естествено, обикновено хората също решават, че е така.

Алвин въздъхна.

— Изглежда много по-различно, отколкото на шофьорската си книжка. Обръснал си е брадата и е подстригал косата си по-късо. И косата му вече е прошарена. Видът му изобщо не отговаряше на онова, което очаквахме. Няма нищо общо с онази снимка. А и не забелязахме колата му, защото дойдохме от другия край на улицата. Съжалявам — той отново провеси глава.

— Няма смисъл да се самообвиняваш — каза Карол. — Върни се на Скенфрит Стрийт и намери някой от художниците на фотороботи да поработи с теб, за да наподоби сегашния му вид, и да можем да пуснем нещо в медиите и по интернет колкото е възможно по-бързо — тя го потупа по рамото. — Погледни станалото и от добрата му страна. Вие с Пола най-вероятно сте спасили живота на Урсула Форман.

— Има и нещо още по-важно — намеси се Тони. — С почти пълна сигурност сте спасили живота и на доста други жени. Всички тези книги, които е купил — имал е списък, но сега планът му се провали.

— Това ми напомня — каза Алвин, изправи се на крака и при ставането присви очи от болка в лявото рамо. — На пода под краката на Урсула Форман имаше една книга. Беше от онази рускиня, която Стейси спомена — и той закуца към колата си като ранена мечка в момента, в който пристигна миниванът със специалистите за оглед на местопрестъплението.

— Отивам да поговоря с тях — каза Карол. — Да ги зарадвам, че имат да обработват не само местопрестъплението, но и колата.

Тони, който седеше на ниската ограда, понечи да каже нещо на Кевин, но телефонът на детектива иззвъня и отклони вниманието му. Когато видя кой се обажда, той изкриви уста в кисела гримаса и каза: