Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 209

— Извинявай, Тони, трябва да отговоря.

После се отстрани, притиснал телефона до ухото си, озъртайки се, за да се убеди, че никой не е достатъчно близо, за да чуе разговора.

— Благодаря, че се обаждаш — каза той.

— Има защо да ми благодариш — отвърна Пени Бърджес. — Наложи ми се да се държа мило с човек, когото на драго сърце бих удушила.

Кевин почувства как нещо трепна в гърдите му.

— Какво откри?

— Информацията е дошла от много сигурен източник.

— Престани да ме дразниш, просто ми кажи — беше му приятно, че е в състояние да се подразни от нея.

— Изобщо не си забавен вече, Кевин. Няма защо да се гордееш с това.

— Може и да не съм, но ще го преживея. Името, Пени. Името.

— Според заместник-началника на новинарската секция, който отговаря за безотчетните плащания, сме платили на жена на име Сузана Дийн.

Името не говореше нищо на Кевин. За миг през ума му мина радостната мисъл, че може пък да нямат никакъв враг, а просто някой от администрацията в полицията на Западен Йоркшър се е възползвал от възможността да спечели пари.

— Никога не съм чувал за нея — каза той.

— Така е, защото тя служи за маскировка. Работи като зъболекар в Макълсфийлд.

— И откъде знае тайните ни? — Кевин полека се завъртя на 360 градуса, за да се увери, че Тони все още седи на зиданата ограда, а Карол е прекалено заета с анализаторите на местопрестъплението, за да му обърне внимание.

— Тя има брат.

— Който е… кой по-точно?

— Един от вас, Кевин. Сам Еванс. От предишния отдел за борба с тежки престъпления. Карол трябва да е направила нещо, което да го е вбесило.

Името подейства на Кевин като удар в корема. Сам? Той винаги беше харесвал Сам, когато работеха заедно, макар да не бяха чак такива приятели, че да ходят заедно на кръчма. Основната причина за това беше, че нямаха много общи интереси.

— Сигурна ли си?

Не му се искаше да повярва, че някой, който е седял на бюрото до него, би причинил това на Карол. Да, безспорно и той самият се беше посрамил преди години, когато изтърси някои неща пред Пени Бърджес. Но не го беше направил, за да компрометира колега или дори да причини зло на враг. Беше казвал само неща, които рано или късно щяха да бъдат огласени на някоя пресконференция. Шефовете го бяха обвинили, че е изложил на риск разследването, но това бяха глупости. Обвинението срещу него беше демонстративен ход, чиято цел беше да се отклони вниманието от факта, че опитите им да идентифицират един сериен убиец не водеха до никъде. Стореното от Сам беше едно съвсем различно предателство. Беше долно и дълбоко лично. Беше отмъщение на капризно дете, което не е получило онова, което е искало. Кевин облиза устни.

— Напълно ли си сигурна?

— Той не за първи път изпълнява функциите на поверителен източник — каза Пени. — Затова системата за плащане вече е била утвърдена. Съжалявам, Кевин. Знам, че не това искаше да чуеш.

Кевин се взираше невиждащо надолу по улицата.

— Благодаря, че намери това сведение за мен. Освен това, Пени… не обичам дълго да се чувствам длъжник на някого, затова веднага ще ти се отплатя. Знаеш ли коя е Урсула Форман?