Читать «Борбата» онлайн - страница 9

— Елена, ти не разбираш — заговори тя извинително. — Аз не съм обучавана. Това не е нещо, което мога да контролирам. И най-важното… това не е игра. Или поне вече не е. Колкото повече използваш тези сили, толкова повече и те теб използват. А накрая може да се стигне дотам, че да те използват през цялото време, независимо дали го желаеш, или не. Това е опасно.

Елена се изправи и отиде до скрина от черешово дърво. Сведе очи надолу, но без да се вглежда в нещо определено. Най-после се обърна към Мередит и Бони.

— Имаш право. Това не е игра. И аз напълно ти вярвам, че е много опасно. Но това не е игра също и за Стефан. Бони, мисля, че той е някъде там, навън, и е много зле. А на всичкото отгоре няма кой да му помогне. Никой не го търси, освен враговете му. И може би точно сега умира. Или може би… вече е… — Гърлото й се стегна. Сведе глава над скрина и си пое дълбоко дъх в опит да се окопити. А като вдигна глава, видя как Мередит погледна многозначително към Бони.

Бони изпъна рамене и изправи дребничката си фигура. Вдигна брадичка, стисна устни. В кафявите й очи, обикновено меки и гальовни, сега припламна искра, когато кръстоса поглед с Елена.

— Ще ни е нужна една свещ. — Това бе всичко, което Бони изрече.

Кибритената клечка изсъска и разпръсна искри в мрака, след което пламъкът на свещта започна да гори силно и ярко. По бледото лице на Бони се изписа златисто сияние, когато момичето се приведе над свещта.

— Нуждая се от помощта на двете ви, за да мога да се съсредоточа — каза им тя. — Гледайте само в пламъка и мислете за Стефан. Извикайте образа му във въображението си. Каквото и да става, не отклонявайте поглед от пламъка. Каквото и да направите, не казвайте нищо.

Елена кимна и скоро след това единственият звук, който се чуваше в стаята, беше приглушеното им дишане. Пламъкът трептеше и танцуваше, запращайки странни съчетания от светлина по лицата на трите момичета, приседнали на пода около свещта с кръстосани крака. Бони, със затворени очи, дишаше дълбоко и бавно като човек, унесен в дълбок сън.

Стефан, помисли си Елена, загледана в пламъка, докато се опитваше да влее цялата си воля само в тази мисъл. Нарисува го мислено във въображението си, използвайки всичките си сетива, призова го при себе си. Усети как грубият му вълнен пуловер се търка о бузата й, вдъхна миризмата на коженото му яке, потръпна от силата на ръцете му, сплетени около нея. О, Стефан…

Миглите на Бони потрепнаха и дишането й се ускори, като на спящ човек, преследван от кошмарни сънища. Елена не отклоняваше нито за миг погледа си от пламъка, а когато след малко Бони наруши тишината, по гръбнака й пролази ледена тръпка.

Отначало бе само една тежка въздишка като стенание, като звук, издаден от човек, страдащ от силна болка. Тогава Бони отметна глава, дишането й се накъса и зачести, преди да изрече първите думи.

— Сам… — започна тя и замлъкна. Елена впи нокти в дланите си. — Сам… в мрака — продължи Бони, но гласът й беше измъчен и далечен.

Последва още една тягостна пауза и едва след нея Бони заговори забързано.