Читать «Борбата» онлайн - страница 11

— Спомням си, че бях сама, на някакво тъмно и студено място, чувствах се слаба… и жадна. Или може би гладна? Не зная, но се нуждаех от… нещо. И сякаш ми се искаше да умра. Тогава ти ме събуди.

Елена и Мередит се спогледаха.

— А след това — Елена отново се обърна към Бони, — ти каза още нещо, със странен глас. Каза да не доближаваме моста.

— Каза на теб да не доближаваш моста — поправи я Мередит. — Имаше предвид теб, Елена. Каза, че там те очаква Смъртта.

— Не ме е грижа какво ме очаква — тросна се Елена. — Ако Стефан е там, и аз отивам.

— Тогава всички отиваме — реши Мередит.

Елена се поколеба.

— Не мога да искам това от вас — заговори тя бавно. — Там може да се крие опасност — такава, за каквато изобщо не подозирате. Може би ще е най-добре да отида сама.

— Шегуваш ли се? — попита Бони и вирна брадичка. — Ние обичаме опасностите. Забрави ли, че винаги съм искала да бъда млада и красива в ковчега си?

— Стига — веднага я прекъсна Елена. — Ти самата каза, че това не е игра.

— Нито пък за Стефан — напомни Мередит. — Но ако само си стоим тук, няма много да му помогнем.

Елена вече бе съблякла кимоното си и пристъпи към гардероба.

— Най-добре ще е да се облечем, да вземем всичко, което може да ни държи топло — посъветва ги тя.

След като се облякоха подходящо за студеното време навън, Елена се обърна към вратата. Но внезапно се спря.

— Робърт — напомни им тя. — Няма начин да преминем незабелязано покрай него дори да е заспал.

Трите се извърнаха едновременно към прозореца.

— О, прекрасно, няма що! — възкликна Бони.

Докато се спускаха навън по клоните на дюлята, Елена осъзна, че снегът е спрял да вали. Но студеният, хапещ бузите й въздух й напомни думите на Деймън. Зимата е безмилостен сезон, помисли си тя и потръпна.

Всички светлини в къщата бяха угасени, включително и във всекидневната. Робърт вече сигурно беше заспал. Но Елена затаи дъх, докато трите се прокрадваха покрай тъмните прозорци. Колата на Мередит беше малко по-надолу по улицата. В последната минута Елена реши да вземе някакво въже, затова открехна безшумно вратата на гаража. Дроунинг Крийк бе известен с бързите си течения и газенето във водите му можеше да е доста рисковано и опасно.

Пътуването до края на града беше напрегнато преживяване. Като стигнаха до края на гората, Елена си спомни как листата от дърветата в гробището брулеха лицето й. Особено дъбовите.

— Бони, вярно ли е, че дъбовете имат някакво специално значение? Твоята баба споменавала ли ти е нещо за това?

— Е, те са били свещени за друидите. Всъщност всички дървета, но дъбовете са били най-свещените. Друидите са вярвали, че дъбовете им дават духовна сила.

Елена се замисли над това, без да продума. Когато стигнаха до моста и слязоха от колата, тя изгледа с безпокойство дъбовете откъм дясната страна на пътя. Но нощта беше ясна и странно спокойна. Никакъв вятър не разклащаше малкото изсъхнали кафяви листа, останали по клоните.