Читать «Борбата» онлайн - страница 8

Елена отмести бавно поглед от мургавото напрегнато лице на Мередит към пребледнялата Бони. Бони кимна.

— Вярно е — каза, като примигна притеснено, сякаш се опитваше да сдържи напиращите сълзи. — Дори и да не ни харесваш, ние още те харесваме.

Елена усети как и нейните очи също се насълзиха, а смръщената й физиономия поомекна. После Бони се надигна от леглото и трите се прегърнаха, а Елена не успя да сдържи сълзите си и те се стекоха по лицето й.

— Съжалявам, ако не съм споделяла достатъчно с вас — заговори тя. — Зная, че в момента не ме разбирате, но най-лошото е, че не мога да ви обясня защо не мога да ви споделя всичко. Просто не мога. Но поне едно мога да ви заявя. — Отдръпна се назад и избърса страните си, след което чистосърдечно погледна приятелките си. — Независимо колко улики има събрани срещу Стефан, той не е убил господин Танър. Зная, че не е той, защото зная кой го е извършил. Това е същата личност, която е нападнала Вики, както и онзи нещастен старец под моста… — тя се спря и се замисли за миг. — И, ох, Бони, мисля, че той е убил и Яндзъ.

— Яндзъ? — Очите на Бони се разшириха от изненада. — Но защо ще иска да убива едно кученце?

— Не зная, но той е бил там в онази нощ, в твоята къща. И е бил… гладен. Съжалявам, Бони.

Бони смаяно поклати глава. Вместо нея заговори Мередит:

— Защо не съобщи на полицията?

В смеха на Елена се прокрадна лека истерична нотка.

— Не мога. Не е нещо, с което те могат да се справят. А има и още нещо, което също не мога да обясня. Казахте, че ми вярвате. Е, тогава трябва да ми повярвате и за това, което ви казвам сега.

Мередит и Бони се спогледаха, сетне насочиха погледите си към края на кувертюрата на леглото, където нервните пръсти на Елена се бяха вкопчили в бродерията. Накрая Мередит й предложи:

— Добре. С какво можем да ти помогнем?

— Не зная. С нищо, освен ако… — Елена замлъкна и се втренчи в Бони. — Освен ако… — отново заговори, но с променен глас, — ти можеш да ми помогнеш да намеря Стефан.

В кафявите очи на Бони се изписа неприкрито учудване.

— Аз? Но какво мога да направя аз? — После, като чу как Мередит поема рязко дъх, изохка: — Ох. Ох.

— Ти знаеше къде съм в онзи ден, когато отидох на гробището — каза й Елена. — Дори предсказа, че Стефан ще се появи в училището.

— Мислех си, че не вярваш в подобни ясновидства — изрече Бони колебливо.

— Оттогава научих някои неща. Освен това съм готова да повярвам във всичко, стига да е от помощ за Стефан. Ако въобще има някакви шансове да му се помогне.

Бони се присви, сякаш се опитваше да смали и без това дребното си тяло.