Читать «Борбата» онлайн - страница 85

Бе изслушала почти равнодушно приветствената реч на кмета Доли. Той говори за времената на изпитание, които напоследък бяха преживели жителите на Фелс Чърч, за колективния дух, който ги подкрепял през изминалите месеци. След това раздадоха награди за успех, постижения в спорта, за обществена дейност. Мат излезе, за да получи наградата си „Спортист на годината“ и Елена видя как й хвърли любопитен поглед.

След това дойде ред на драматизираното пресъздаване на историята на града. Учениците от началните класове се кискаха и се препъваха, забравили репликите си, докато играеха сцените за основаването на Фелс Чърч по време на Гражданската война. Елена гледаше, без нищо да разбира. От миналата нощ се чувстваше леко замаяна и я тресеше, сякаш се разболяваше от грип. Главата й, обикновено пълна с идеи и планове, сега беше като изпразнена. Не можеше да мисли. Все едно вече не я бе грижа за нищо.

Сцените приключиха, съпроводени от светкавици на фотоапарати и оживени аплодисменти. Когато и последният войник от Конфедерацията слезе от сцената, кметът Доли призова за тишина.

— А сега — поде той — идва ред на учениците, които ще закрият церемонията. Моля ви, посрещнете подобаващо Духа на независимостта, Духа на предаността и Духа на Фелс Чърч!

Аплодисментите бяха още по-оглушителни. Елена стоеше до Джон Клифорд — многознайкото от горните класове, избран да представлява Духа на независимостта. От другата му страна беше Каролайн. Безразлично, почти с апатия, тя отбеляза, че съученичката й изглежда великолепно: главата й бе леко вирната, очите й искряха, а страните й бяха порозовели.

Джон излезе пръв, нагласи очилата си и микрофона, преди да зачете от дебелата книга върху катедрата. Официално учениците от горните класове бяха свободни да изберат сами откъсите, които ще прочетат, но на практика почти всички четяха от творбите на М. С. Марш — единствения поет, родил се във Фелс Чърч.

През цялото време, докато четеше Джон, Каролайн привличаше вниманието към себе си. Усмихна се на публиката, разтърси гъстата си коса, подръпна чантичката, закачена на кръста й. Пръстите й я погалиха нежно, а Елена усети, че се взира като хипнотизирана в малкия предмет, сякаш искаше да запомни всяко мънисто.

Джон се поклони и зае мястото си до Елена. Каролайн отметна рамене назад и с плавните и грациозни движения на модел пристъпи към катедрата.

Този път ръкоплясканията бяха примесени с одобрителни подсвирквания. Но Каролайн не се усмихна, от нея се излъчваше трагична отговорност. След добре премерена пауза — изчакваше аплодисментите да стихнат — поде с тържествен глас пред притихналата публика:

— Възнамерявах днес да прочета поема от М. С. Марш, но няма да го направя. Защо да чета от това — вдигна томчето с поезия от деветнадесети век, — когато има нещо много по… уместно… в една тетрадка, която случайно ми попадна?

Която си откраднала, искаш да кажеш, помисли си Елена. Очите й зашариха из тълпата и се спряха на Стефан. Той стоеше отзад заедно с Бони и Мередит от двете му страни, които сякаш го закриляха. Тогава Елена забеляза още нещо. Тайлър, Дик и неколцина други момчета бяха застанали на няколко метра зад тях. Петте момчета, които явно не бяха гимназисти, изглеждаха доста заплашително.