Читать «Борбата» онлайн - страница 6

— Полицията вярва, че той е убил господин Танър. Но това не е истина. И ти го знаеш, нали? — Докато леля Джудит смъкваше мокрия пуловер от гърба на племенницата си, Елена се озърна, за да потърси помощ, но лицата на всички присъстващи изразяваха едно и също убеждение. — Знаете, че не го е направил — повтори тя отчаяно.

Настъпи неловка тишина.

— Елена — обади се най-после Мередит, — никой не иска да вярва, че той го е сторил. Но… хм, бягството му не говори добре за него.

— Той не е избягал. Не може да… Той не е…

— Елена, замълчи — заповяда й леля Джудит. — Не се вълнувай. Струва ми се, че се разболяваш. Навън е било толкова студено, а ти поспа само няколко часа снощи… — Сложи ръка върху бузата на Елена.

Внезапно всичко й дойде в повече. Никой не й вярваше, дори и най-близките й приятелки, дори и семейството й. В този момент се чувстваше заобиколена от врагове.

— Не съм болна! — изкрещя тя и се дръпна назад. — И не съм луда, нито… каквото си мислите. Стефан не е избягал, нито е убил господин Танър, а на мен никак не ми пука дали ми вярвате… — Замлъкна задавено.

Леля Джудит се засуети около нея, поведе я към стълбата и тя се остави. Но не си легна, както й предложи леля Джудит, която не спираше да твърди, че е уморена и трябва да поспи. Вместо това, след като се постопли, седна на дивана във всекидневната, по-близо до камината, завита с одеялата. Цял следобед телефонът не престана да звъни. Елена чуваше как леля Джудит обяснява какво се е случило на приятели, съседи, хора от училището. Уверяваше всички, че Елена е добре. И че… трагедията от снощи малко я е разстроила, но това било всичко и сега само изглеждала леко настинала. Но след като си починела, щяла да бъде съвсем добре.

Мередит и Бони седнаха при нея.

— Не искаш ли да поговорим? — попита я тихо Мередит.

Елена поклати глава и остана загледана в огъня. Всички бяха против нея. А леля Джудит грешеше — тя никак не се чувстваше добре. И нямаше да бъде добре, докато не откриеше Стефан.

В къщата се отби Мат. Русата му коса и тъмносиньото му палто бяха посипани със сняг. Като влезе в стаята, Елена вдигна с надежда очи към него. Вчера Мат бе помогнал на Стефан да се спаси, когато цялото останало училище се готвеше да го линчува. Но днес той посрещна изпълнения й с надежда поглед с тъжно съжаление. Загрижеността в сините му очи остана незабелязана за всички, с изключение на нея.

Разочарованието й беше непоносимо.

— Какво правиш тук? — запита Елена настойчиво. — Спазваш обещанието си да се грижиш за мен?

В очите му проблесна искра на обида. Но тонът на Мат остана сдържан.

— Това е част от причината да дойда. Но бих се грижил за теб дори и да не бях обещавал на Стефан. Тревожа се за теб. Слушай, Елена…

Тя обаче не беше в настроение да го слуша повече.

— Е, аз съм добре, така че благодаря ти. Попитай всички тук. Така че можеш да престанеш да се тревожиш толкова. Освен това не виждам защо трябва да спазваш обещание, дадено на един убиец.

Смаян, Мат размени многозначителни погледи с Мередит и Бони. Сетне поклати безпомощно глава.