Читать «Борбата» онлайн - страница 63

Всички се раздвижиха, а Мередит побутна Бони напред. Елена се отпусна на колене, отметна покривката на леглото и повдигна матрака. С другата си ръка се опита да пъхне дневника отдолу. Големият матрак се наклони, заплашвайки да затисне пръстите й, но тя успя да ги измъкне навреме. Сетне нагласи отново покривката.

Огледа още веднъж стаята, преди да излезе; вече нямаше време да дооправя нещата. Докато се движеше бързо и безшумно към стълбите, чу ключ да се превърта в ключалката на входната врата.

Това, което последва, приличаше на зловеща игра на гоненица. Елена знаеше, че те не я преследват нарочно, но изглежда семейство Форбс бе решило да я спипа в дома си. Тя се върна обратно по същия път, по който бе дошла, докато в коридора светна лампа и се чуха гласове, последвани от стъпки по стълбите. Момичето хукна към последната врата надолу по коридора, но те сякаш я последваха. Придвижваха се по площадката и вече бяха точно пред голямата спалня. Елена се обърна и понечи да се насочи към свързващата врата на банята, но видя под прага на затворената врата да светва светлина, отрязвайки пътя й за бягство.

Беше в капан. Всеки момент родителите на Каролайн щяха да влязат в стаята. Зърна френските прозорци, водещи към балкона, и в същия миг взе решение.

Въздухът навън беше студен и леко успокои задъханото й дишане. Жълта светлина изпълни стаята до нея и тя се сви колкото можа по-вляво, за да се скрие от светлината. В този момент звукът, от който се страхуваше най-много, се разнесе с ужасяваща отчетливост: завъртването на дръжката на вратата, последван от шума от издуването на завесите навън, когато прозорецът се отвори.

Момичето се огледа като обезумяло. Беше твърде високо, за да скочи долу, а нямаше за какво да се хване, за да се спусне до земята. Единственият път за бягство беше покривът, но нямаше как да се изкачи на него. Все пак някакъв инстинкт я накара да опита. Покачи се на парапета и заопипва с ръка нагоре за място, където да се хване, когато върху прозрачните завеси падна сянка. Една ръка ги разтвори и някаква фигура започна да се появява. В същия миг Елена усети как нещо сграбчи ръката й, нечии пръсти се сключиха около китката й и я изтеглиха нагоре. Тя машинално се оттласна с крака и се озова на дървения покрив. Опитвайки се да успокои накъсаното си дишане, момичето се огледа наоколо с благодарност, за да види кой бе спасителят й — и замръзна.

11

— Казвам се Салваторе. Или спасител — припомни й той. При тези думи белите му зъби проблеснаха за кратко в мрака.

Елена се озърна. Скосеният покрив закриваше балкона, но тя чуваше идващите отдолу шумове от стъпки. Само че сега не бяха звуци като от преследване, нито имаше някакви признаци, че някой подозира присъствието им. След минута чу как долу се затвориха френските прозорци.

— Аз пък си мислех, че се казваше Смит — рече момичето, докато се взираше надолу в мрака.

Деймън се изсмя. Беше ужасяващ, спиращ дъха смях, но без горчивата нотка, характерна за смеха на Стефан. Припомни си отблясъците от цветовете на дъгата по перата на гарвана.