Читать «Борбата» онлайн - страница 5

— Елена, изправи се! — Гласът прозвуча пронизително и изплашено. — Хайде, Елена! Стани! Не можем да те носим на ръце!

Елена примигна смаяно, преди да види ясно надвесеното над нея лице. Беше малко, сърцевидно, с хубава, почти прозрачна кожа, обрамчена от меки червени къдрици. С посипани със снежинки мигли над широко разтворени кафяви очи, тревожно вперени в нея.

— Бони — бавно заговори тя. — Какво правиш тук?

— Помагаше ми да те намеря — обади се след секунда отстрани някакъв втори, по-нисък глас. Елена се извърна леко и видя елегантно извитите вежди, мургавото лице и черните очи на Мередит, обикновено толкова иронични, но сега и те бяха разтревожени. — Изправи се, Елена, иначе наистина ще се превърнеш в ледена принцеса.

Цялата беше засипана със сняг, все едно бе наметнала палто от бяла кожа. Елена сковано се надигна, като се подпря уморено на двете си приятелки. Те й помогнаха да влезе в колата на Мередит.

В колата със сигурност беше по-топло, но щом вцепенението, сковавало я досега изчезна, тялото й се разтрепери неудържимо и едва сега осъзна колко бе измръзнала. Зимата е най-безмилостният сезон, припомни си тя, когато Мередит подкара колата.

— Какво става, Елена? — обади се Бони от задната седалка. — Къде ти беше умът да побегнеш така от училище? И как стигна чак до тук?

Елена се поколеба, после поклати глава. В този миг най-много й се искаше да сподели всичко с Бони и Мередит. Да им разкаже цялата ужасяваща история за Стефан и Деймън, и какво всъщност се бе случило снощи на господин Танър… както и след това. Но не можеше. Дори да й повярват, това бе тайна, която нямаше право да споделя.

— Всички излязоха да те търсят — заговори Мередит. — Цялото училище е на крак, а леля ти направо е обезумяла.

— Съжалявам — отвърна Елена глухо, докато се опитваше да спре да трепери. Завиха по улица „Мейпъл“ и спряха пред нейната къща.

Леля Джудит ги чакаше вътре със затоплени електрически одеяла.

— Знаех си, че ако я намерите, ще бъде почти замръзнала — заговори тя с насилено весел тон, като протегна ръце към Елена. — Да завали сняг на другия ден след Хелоуин! Просто не мога да повярвам. Къде я намерихте, момичета?

— На Олд Крийк роуд, след моста — обясни й Мередит.

Слабото лице на леля Джудит пребледня.

— Край гробището? Където бяха нападенията? Елена, как си могла!… — Гласът й заглъхна и тя се взря в племенницата си. — Сега няма да говорим повече за това — додаде тя припряно, опитвайки се да възвърне веселия си тон. — Нека първо съблечем мокрите ти дрехи.

— Като изсъхна, трябва да се върна там — рече Елена. Мозъкът й отново заработи и едно нещо й се изясни напълно: всъщност не беше видяла Стефан там. Било е видение. Стефан все още го нямаше.

— Нищо подобно няма да правиш — намеси се Робърт, годеникът на леля Джудит. Елена почти не го бе забелязала на влизане, защото бе застанал встрани. Но тонът му не търпеше възражение. — Полицията издирва Стефан, така че просто ги остави да си свършат работата.