Читать «Борбата» онлайн - страница 25

П.П. Интересно е все пак кой ще е новият ни учител по европейска история.

След което пъхна дневника под матрака и угаси лампата.

Елена вървеше по коридора сред непривична за нея липса на внимание от страна на съучениците й. В училището обикновено я посрещаха с поздрави от всички страни — отвсякъде, където преминаваше, се чуваше: „Здравей, Елена“, „Здравей, Елена“. Ала днес съучениците й упорито извръщаха очи, щом се приближеше към тях, или внезапно си намираха някаква спешна работа, непременно изискваща да се извърнат с гръб към нея. И тази досада се повтаряше през целия ден.

Тя се спря в коридора пред стаята, в която трябваше да се проведе часът по европейска история. Вътре, по чиновете, вече бяха насядали няколко ученици, а пред черната дъска се бе изправил непознат млад мъж.

Всъщност той самият приличаше на ученик. Имаше светлоруса коса, малко по-дълга от обичайното, и телосложение на спортист. На дъската бе написал името си: Аларик К. Залцман. Като се обърна, Елена забеляза, че имаше нещо момчешко в усмивката му.

Той продължи да се усмихва, докато тя сядаше на мястото си, а останалите ученици влизаха в стаята. Сред тях бе и Стефан. Преди да се настани на мястото зад нея, погледите им се срещнаха, но не си казаха нищо. Никой в стаята не говореше, така че цареше пълна тишина.