Читать «Декстър в мрака» онлайн - страница 9

И няма начин да получа доказателството си. Зандър държеше яхтата си в най-скъпарския частен яхтклуб в Коконът Гроув, „Роял Бей“. Охраната им беше на ниво, прекалено високо, та Декстър да се промъкне с шперц и усмивка на уста. Добре оборудвано пристанище за неизлечимо богатите, където ти почистват и излъскват въжето, когато си оставиш яхтичката. Дори не трябва сам да зареждаш гориво — обаждаш се малко по-рано и ти приготвят всичко чак до охладеното шампанско в кокпита. Там денонощно сноват щастливо усмихнати въоръжени пазачи, козируват на Качеството и стрелят по всеки, който прескочи оградата.

Яхтата беше недостижима. Съвсем сигурен бях, че Зандър я използва, за да се отървава от труповете; Мрачният странник също, което е още по-важно. Но нямаше как да се добера до нея.

Беше досадно, дори обезсърчаващо да си представям Зандър с поредния му трофей — вероятно спретнато опакован в обкован със злато хладилен сандък — да се обажда весело на началника на пристанището и да поръчва да му заредят яхтата с гориво, а после небрежно да минава по дока, докато двама пъшкащи охранители товарят сандъка на борда и почтително му махат за довиждане. Но не можех да стигна до лодката, за да го докажа. Без окончателно доказателство Кодексът на Хари не ми позволяваше да действам.

Сигурен или не, какво можех да направя? Можех да опитам следващия път да хвана Зандър в крачка. Но нямаше как да знам кога ще е това, а не можех да го наблюдавам постоянно. От време на време се налагаше да ходя и на работа и символично да се мяркам вкъщи, и да минавам през всичките дреболии на поддържането на привидно нормален живот. А в някакъв момент през идните две-три седмици, ако моделът работеше, Зандър щеше да се обади на началника на пристанището и да поръча да му приготвят яхтата и…

И началникът, понеже е добър служител в богаташки клуб, щеше да си запише точно какво е направил с яхтата и кога: колко гориво е заредил, какво е било шампанското и колко препарат за прозорци е използвал за предното стъкло. Щеше да впише всичко това във файла с име „Маколи“ и да го запази на компютъра си.

И ето че отново се връщаме в света на Декстър. Странникът съска уверения и ме тласка към клавиатурата.

Декстър е скромен, дори прекомерно, и със сигурност знае границите на значителния си талант. Но и да имаше граница на това, което можех да открия с компютъра, все още не я бях открил. Седнах и се хванах за работа.

Отне ми по-малко от половин час да проникна в компютрите на клуба и да намеря записите. Там, естествено, имаше подробен запис на обслужването. Сравних го със срещите на борда на любимата благотворителна инициатива на Зандър — Световната мисия на божествената светлина, която беше в края на Либърти Сити. На 14-и февруари бордът с радост съобщаваше, че Уинтън Алън щял да се измъкне от престъпната дупка, тоест Маями, и да се премести в ранчото на Зандър, за да бъде реабилитиран чрез честен труд. А на 15-и февруари Зандър беше излязъл на разходка с яхтата, която бе изразходвала 35 галона гориво.