Читать «Декстър в мрака» онлайн

Джеф Линдзи

Декстър в мрака

(книга 3 от "Декстър")

На Хилари, както винаги

Страховит, ироничен и прелестно забавен, „Декстър в мрака“ навлиза дълбоко в душата на един от най-свежите литературни герои напоследък.

Може би първият сериен убиец, който безсрамно печели любовта ни.

Тайм

Благодарности

Да се пише във вакуум е невъзможно. Въздухът за тази книга беше осигурен от Беър, Пуки и Тинк. Благодарности на Джейсън Кауфман и неговия адютант Кейлъб за огромната им помощ при оформянето на ръкописа.

И както винаги, специални благодарности на Ник Елисън, който направи всичко това възможно.

В началото

Помнеше чувство на изненада и после падане, но това беше всичко. След това ТО просто чакаше.

ТО чака много дълго време, но не му беше трудно да чака, защото нямаше памет и все още нищо не беше изпищяло. Така че ТО не знаеше, че чака. В този момент ТО не знаеше нищо. ТО просто съществуваше без начин да отмерва времето, без начин дори да има представа за време.

Така че ТО чакаше и гледаше. Отначало нямаше много какво да се види: огън, скали, вода и след това някакви дребни пълзящи неща, които скоро започнаха да се променят и да стават по-големи. Не правеха много неща, освен да се изяждат едно друго и да се възпроизвеждат. Но нямаше база за сравнение, така че за известно време това беше достатъчно.

Времето минаваше. ТО гледаше как големите неща и малките неща безцелно се избиват и изяждат. Не изпитваше истинска радост да гледа това, понеже нямаше какво друго да прави, а те не се свършваха. Но ТО сякаш не бе способно да прави друго, освен да гледа. И така, ТО започна да се пита: Защо гледам това?

Не виждаше истински смисъл в нищо от ставащото и не можеше да направи нищичко, но въпреки това стоеше и гледаше. ТО мисли за това много дълго, но не стигна до никакви заключения. Все още нямаше как да осмисли каквото и да е: цялата идея за цел все още не съществуваше напълно. Съществуваха само ТО и те.

Те бяха много, все повече и повече, усърдно се избиваха, изяждаха и чифтосваха. Но ТО беше само едно и не правеше нищо подобно и започна да се пита и за това. Защо беше различно? Защо не приличаше на нищо друго? Какво беше ТО и ако действително беше нещо, не трябваше ли и ТО да прави нещо?

Мина още време. Безбройните променящи се пълзящи неща бавно ставаха по-големи и по-добри в избиването помежду си. Интересно отначало, но само заради тънките разлики. Те пълзяха, подскачаха и се плъзгаха, за да се убиват — едно дори полетя във въздуха, за да убие. Много интересно — но какво от това?

ТО започна да се чувства неудобно от всичко това. Какъв беше смисълът? Трябваше ли ТО да е част от това, което гледаше? Ако ли не, защо гледаше?

ТО твърдо реши да открие причината, поради която беше тук, каквато и да е тя. И сега, когато изучаваше големите и малките неща, ТО изучаваше по какво се различава от тях. Всички други неща трябваше да ядат и да пият, за да не умрат. И дори когато ядяха и пиеха все пак някога умираха. ТО не умираше. ТО просто продължаваше. Нямаше нужда да яде и пие. Но постепенно усети, че има нужда от… нещо — но какво? Чувстваше, че някъде там има нужда и тази нужда набъбва, но не можеше да определи каква е: съществуваше само усещането, че нещо липсва.