Читать «Декстър в мрака» онлайн - страница 8

Винаги следвах щателните правила, установени от Хари, втория ми баща ченге, който ме научи да съм това, което съм, със скромност и прецизност. Беше ми показал как да оставям местопрестъплението чисто, както може да го направи само ченге, и ме бе научил да използвам същата грижливост в подбора на партньора си в танца. Ако имах и капка съмнение, не можех да повикам Зандър да си поиграем.

А сега? Никой съд на света не би осъдил Зандър за друго освен за нехигиеничен фетишизъм въз основа на сбирката му от обувки — но пък никой съд на света не разполагаше с експертното свидетелство на Мрачния странник, с нежния настоятелен вътрешен глас, който зовеше към действие и никога не грешеше. И с надигащия се съсък във вътрешното ми ухо ми беше трудно да остана спокоен и безпристрастен. Копнеех да повикам Зандър за Последния танц така, както копнеех за следващия си дъх.

Исках го, сигурен бях, но знаех какво би казал Хари. Не беше достатъчно. Той ме научи, че е добре да видиш трупове, за да се увериш, а Зандър беше успял да скрие всичките достатъчно добре, че да не ги намеря. А без труп колкото и да го исках, нямаше да стане както трябва.

Върнах се към проучванията си, за да видя къде може да е скрил купчината мариновани тела. И дума не можеше да става за дома му. Ходил бях там и не бях намерил нищичко, освен музея на обувката, а Мрачния странник обикновено доста го бива да надушва колекции от трупове. Освен това в къщата нямаше къде да ги сложи — във Флорида няма мазета, а в този квартал нямаше как да копае из двора или да разнася трупове, без някой да го види. Кратко обсъждане с Мрачния странник ме убеди, че човек, който монтира сувенирите си на плочки от орехово дърво, със сигурност чистичко ще се отърве и от остатъците.

Ранчото беше отлична възможност, но едно бързо пътуване дотам не разкри никакви следи. Изглежда, никой не живееше там от доста време — дори алеята за коли беше буренясала.

Зарових по-дълбоко: Зандър притежаваше блок с апартаменти в Мауи, но това беше прекалено далеч. Имаше няколко акра в Северна Каролина — възможно, но мисълта да караш дванайсет часа с труп в колата го правеше да изглежда слабо вероятно. Притежаваше акции в една компания, която се опитваше да разработи Торо Кий, малък остров южно от Кейп Флорида. Но корпоративната собственост определено беше изключена — прекалено много хора можеха да обикалят и да душат наоколо. Във всеки случай си спомних как се бях опитал да акостирам на Торо Кий като по-млад, а там се разхождаха въоръжени пазачи, които отпъждаха хората. Трябваше да е някъде другаде.

Сред множеството папки документи и имоти единственото, което се връзваше, беше, че Зандър имаше яхта „Сигарет“, четиринайсетметрова. От опит с едно предишно чудовище знаех, че яхтите предоставят прекрасни възможности да се отървеш от остатъците. Просто връзваш някаква тежест на трупа, прекатурваш го през парапета и му махаш за сбогом. Спретнато, чисто, подредено — няма врява, няма бъркотия, няма улики.