Читать «Декстър: Острието на ножа» онлайн - страница 129

В това имаше известен смисъл и поне беше по-определена стартова точка от списъка с имена. Но дори да бях прав, кой от мъжете щеше да е следващият?

Отвън се разнесе грохот на гръмотевица. Погледнах отново списъка с имена и въздъхнах. Защо не бях някъде другаде? Дори да играя на бесене с Коуди и Астор щеше да е много по-хубаво в сравнение с тази отчайваща, неблагодарна задача. Трябваше да следя Коуди първо да казва гласните. Тогава останалият свят щеше да си дойде на фокус. А когато той усвоеше това, можех да започна да го уча на други, по-интересни неща. Много е странно едва ли не да копнееш да обучаваш дете, но аз действително горях от нетърпение да започна. Жалко, че той вече се беше погрижил за кучето на съседите — това щеше да е чудесна възможност да започна да го уча на сигурност и на техника. Малкият калпазанин наистина имаше да учи много. Всичките уроци на стария Хари, предадени на ново поколение.

И докато си мислех как да помагам на Коуди, разбрах, че цената е да приема годежа с Рита. Можех ли наистина да го направя? Да прахосам безгрижния си ергенски живот и да потъна в домашно блаженство? Колкото и да е странно, мислех си, че ще мога да се справя. Несъмнено децата заслужаваха малка жертва, а Рита, превърната в постоянна маскировка, щеше да ми позволи винаги да съм в сянка. Щастливо женените мъже са по-малко вероятни извършители на това, за което живеех.

Може би щях да се справя с този проблем. Е, имаше време. Но, разбира се, това си беше чисто офлянкване. То не ме приближаваше до вечерта навън с Рийкър, нито до намирането на Данко. Събрах разпилените си мисли и погледнах списъка: Боргес и Обри готови. Акоста, Инграм и Лайл предстоят. Все още не знаят, че ще имат среща с доктор Данко. Двама свършени, трима на ред, да не говорим за Доукс, който може би в момента усещаше острието на фона на танцовата музика на Тито Пуенте. И докторът, наведен над него със своя толкова точен скалпел, изпълнява с тялото му танца на разчленяването. Танцувай с мен, Доукс. Байла конмиго, амиго, както би го казал Тито Пуенте. Малко е трудно да танцуваш с отрязани крака, разбира се, но си струва усилията.

А междувременно и аз танцувах в кръг, сякаш добрият доктор Данко ми е отрязал единия крак.