Читать «Декстър: Острието на ножа» онлайн - страница 128

Право да си кажа, бях малко изненадан от официалното отношение на Чътски към бившите му другари. Нямаше ли да е чудесно да даде сигнал за бягство на старите си приятели или поне за внимание? Несъмнено нямам претенции да съм образец на гражданска добродетел, но ако откачен хирург погне Винс Масуока например, се лаская да мисля, че бих намерил начин да му го намекна в случаен разговор край автомата за кафе. Подай ми захарта, ако обичаш. Между впрочем, един медицински маниак те следи и иска да ти отсече всичките крайници. Искаш ли сметана?

Но очевидно това не беше начинът, по който се играеше играта от хора с едри мъжествени челюсти, или поне не от техния представител Кайл Чътски. Няма значение. Поне имах списък с имена, от който да започна. Макар и нищо, освен него. Нямах никаква представа как от стартовата си точка ще изстискам някаква полезна информация, а Кайл явно не се справяше толкова добре с творчеството, колкото със споделянето. Дебора пък съвсем не беше полезна. Беше тотално погълната от друго — да разбухва възглавницата на Кайл, да попива трескавото му чело и да следи да си взема хапчетата навреме. Поведение на матрона, което бях смятал немислимо за нея, но беше налице.

Ставаше очевидно, че тук, в хотелския сарай, ще бъде свършена малко истинска работа. Единственото, което можех да предложа, беше да се върна при компютъра си и да видя на какво ще попадна. И така, след като измъкнах последните две парчета кейк от останалата ръка на Кайл, се отправих към къщи и верния си компютър. Нямаше никаква гаранция, че ще открия нещо, но трябваше да опитам. Щях да положа най-големи усилия, да чопля проблема няколко часа и да се надявам някой да залепи тайно послание на камък и да го хвърли през прозореца ми. Може би ако камъкът ме удареше по главата, от нея щеше да се пръкне някаква идея.

Апартаментът ми беше точно какъвто го оставих, което беше успокояващо. Дори леглото беше оправено, тъй като Дебора вече не живееше тук. Скоро компютърът тихичко забръмча и започна да търси. Първо проверих базата данни за недвижими имоти, но нямаше нови покупки от типа на другите. Все пак беше очевидно, че доктор Данко трябва да е някъде. Бяхме го изкарали от предварително приготвените му скривалища, но бях съвсем сигурен, че без протакане ще започне с Доукс или с всеки друг от списъка на Чътски, който му привлече вниманието.

Как ли определяше поредния номер на жертвите си все пак? По старшинство? По това колко са го дразнели? Или просто случайно? Ако знаех, щеше да съществува възможност поне да го намеря. Той трябваше да отиде някъде, а операциите му не бяха нещо, което може да се извърши в хотелска стая. Къде тогава щеше да отиде?

Не беше камък, счупил прозореца ми и отскочил от главата ми, но все пак накрая слабичка идея се процеди на пода от мозъка на Декстър. Данко очевидно трябваше да отиде някъде и да работи над Доукс, и не можеше да чака, докато си намери нова безопасна къща. Където и да отидеше, трябваше да е в района на Маями, близо до жертвите си, и не можеше да си позволи да рискува с всичките променливи величини, като се хвърли на случайно място. Една привидно празна къща може внезапно да бъде напълнена с перспективни купувачи, а ако посегне на обитаван дом, няма да знае кога братовчедът Енрико може да намине на гости. Тогава защо просто да не използва къщата на следващата си жертва? Вероятно беше убеден, че Чътски — единственият, който знае за списъка досега, вече е негоден за действие за известно време и няма да го преследва. Чрез преминаване към следващото име от списъка той можеше да отстрани два крайника с един скалпел, така да се каже, като използва къщата на следващата си жертва за довършване на Доукс и после да започне спокойно върху щастливия й собственик.