Читать «Нощният ловец» онлайн - страница 129

Зад мен се разнесе остър звук, тежко тупване, а после и стенание — толкова преизпълнено с пустота, че пропълзя по раменете ми като копринените крачка на паяче. Извърнах се.

Ла Гуерта лежеше и държеше пистолета в отпуснатата си ръка, прикована към пода от ножа на Брайън. Зъбите й бяха прехапали долната й устна, очите й бяха оживели от болка. Свит до нея, Брайън гледаше как страхът пробягва по лицето й. Дишаше тежко и се усмихваше мрачно. После попита:

— Ще почистим ли, братче?

— Аз… не мога — казах.

Брат ми успя да се изправи и застана пред мен. Олюляваше се.

— Не можеш? Тази дума не я зная. — Изтръгна ножа от пръстите ми. Нямаше как да го спра, нямаше как и да му помогна.

Очите му бяха приковани върху Дебора, но гласът му ме шибна и взриви призрачните пръсти на Хари, които обгръщаха рамото ми.

— Трябва, малкото ми братче. Безспорно трябва. Няма друг начин. — Той се задъха и за момент се преви, после бавно вдигна ножа. — Трябва ли да ти напомням за важността на семейните връзки?

— Не — отвърнах. И двете ми семейства — живи и мъртви, се бяха струпали около мен и шумно ме окуражаваха да го направя — и да не го правя. С един последен шепот сините очи на Хари от спомените ми накараха главата ми да се поклати сама и аз отново казах:

— Не. — Този път наистина го мислех. — Не, не мога. Не и Дебора.

— Лошо. — Брат ми ме изгледа. — Много съм разочарован.

И ножът се спусна надолу.

Епилог

Зная, че е проява на почти човешка слабост и едва ли е друго освен най-обикновена сантименталност, но винаги съм обичал погребенията. Заради едно нещо — те са толкова чисти, толкова подредени, толкова грижливо посветени на осмислената церемониалност. А това погребение наистина беше добро. Дългите редици полицаи в сини униформи — мъже и жени — бяха унили, покрусени и… добре де, тържествени. Дадоха ритуален салют с топовни гърмежи, спуснаха флага и така нататък — подобаващо и великолепно представление за мъртвеца. В крайна сметка тя беше една от нас. Беше полицай от Маями, а полицаите от Маями знаят как да организират погребения за колегите си. Имат богата практика.

— О, Дебора — въздъхнах много тихо. Разбира се, знаех, че тя не може да ме чуе, но сякаш това наистина изглеждаше подходящо, а аз държах да го направя по подходящия начин.

Почти ми се прииска да можех да пролея сълза или две, които да избърша. Двамата с нея бяхме много близки. А смъртта й беше нечиста и неприятна, във всеки случай неподходяща за един полицай — да бъде накълцан от вманиачен сериен убиец. Подкреплението пристигна прекалено късно. Отдавна никой не можеше да й помогне. Въпреки това, посредством личния пример и самоотверженост, тя показа как трябва да живее и как да умре един полицай. Цитирам по памет, разбира се, но това е същината. Наистина добра реч, много трогателна, ако човек има в себе си нещо, което може да бъде трогнато. Каквото аз не притежавам, но когато го чуя, го разпознавам, а това беше нещо неподправено. Завладян от безмълвния кураж на офицерите с техните парадни униформи и хлипането на цивилните, не можех да се овладея. Въздъхнах тежко.