Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 70

- Щях да го понеса, ако беше така... - отвърна пожарникарят и поопипа цицината на челото си.

- Какво стана? - Дори Оги се обърна към тях.

- Ти не искаш ли бира? - попита го Гого.

- Не ми се пие - отговори художникът.

- Днес имаше сигнал за коте - започна Никола. - Мяукало от два дни на покрива, подлудило квартала...

- Ти не си ли пожарникар? - намеси се възрастният мъж.

- Защо питаш, като знаеш?

- Да извикат ветеринар, защо викат теб?

- И аз на това винаги съм се чудил - усмихна се Никола. - Колегите вдигат стълбата, аз се катеря по нея до третия етаж... Там видяхме, че прозорецът е отворен. И изведнъж... - Той спря и отпи нарочно дълга глътка.

- Ще се задавиш - подметна старецът и започна нервно да тактува с крак.

- Представете си го... - започна отново пожарникарят. - Една баба мие чиниите и внезапно се появявам аз на път за покрива...

- С какво те удари? - нетърпеливо попита Гого Хисарски.

- С тигана - погледна го Никола, изненадан, че старецът веднага разгада ситуацията. Проклетосваше ме и ме налагаше...

- И после? - през смях попита Оги.

- Замалко да се изтърся долу. Изобщо не очаквах нападението.

- А котето? - сети се Гого.

- Друг колега ме замести.

- Това трябва да се нарисува - подметна Гого, но за всеки случай се отдръпна от Никола.

- За да ми напомня за днешния резил ли? - начумери се пожарникарят.

Замълчаха и отпиваха.

- Ти откъде имаш пари? - Никола изведнъж попита стареца.

- Да не си от данъчните, че да ме разпитваш? - наежи се възрастният мъж.

- И полицаите могат да довтасат.

- Не ме плаши - ядоса се Гого Хисарски. - Ако се наложи, ще отговарям.

- Всяка вечер се мъкнеш тук... - напомни му Никола.

- И ти - не му остана длъжен скитникът.

- Носиш ядене и пиене... Откъде пари?

- Не се карайте - обади се Оги, погледна стареца и допълни: - Отговори му!

- Заради теб ще го направя - махна с ръка Гого. - Да не мислите, че цял живот съм пътник?

- Да не би да си работил? - с ироничен тон попита Никола и посочи към дългите пръсти на скитника. - Приличат на крадливи куки.

- А може да са ръце на убиец - отвърна старецът и сърдито млъкна.

63

- Къде е Радо? - попита Христо Гатев и с танцуваща стъпка влезе в кабинета.

- По задачи - отговори Мишената. - Защо ти е?

- Да не обяснявам два пъти - отвърна с едва сдържано нетърпение експертът.

- Нещо ново ли откри? - надигна се от мястото си комисарят.

- Не ставай, не ставай! - потупа го по рамото Гатев.

Мишената се дръпна назад, защото не понасяше фамилиарното потупване на експерта и погледна към него.

- Гледай надолу!

Комисарят хвърли поглед към бюрото си - празен лист бе зацапан с фин прах, но изведнъж по него плъзнаха миниатюрни пламъчета, а после се разгоряха напълно. Гатев ги задуши с най-близката папка.

- Как го направи? - скочи Мишената и отмести папката. - Дай пак!

- Не мога сега да повторя номера - възбудено изговори химикът.

- Обясни го тогава! - нареди комисарят. - Но с прости думи.

- Класика в химическите трикове! - завъртя се из тесния кабинет Гатев. - Казах ти, че ще се сетя!

- Обяснявай! - набра Донов.

- Преди малко наблюдава пирофорно желязо... започна експертът. Думата пирофорен идва от гръцки и означава „носещ огън“. Отнася се за вещества, които имат свойството да се самозапалват на стайна температура.