Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 70
Лора Лазар
- Щях да го понеса, ако беше така... - отвърна пожарникарят и поопипа цицината на челото си.
- Какво стана? - Дори Оги се обърна към тях.
- Ти не искаш ли бира? - попита го Гого.
- Не ми се пие - отговори художникът.
- Днес имаше сигнал за коте - започна Никола. - Мяукало от два дни на покрива, подлудило квартала...
- Ти не си ли пожарникар? - намеси се възрастният мъж.
- Защо питаш, като знаеш?
- Да извикат ветеринар, защо викат теб?
- И аз на това винаги съм се чудил - усмихна се Никола. - Колегите вдигат стълбата, аз се катеря по нея до третия етаж... Там видяхме, че прозорецът е отворен. И изведнъж... - Той спря и отпи нарочно дълга глътка.
- Ще се задавиш - подметна старецът и започна нервно да тактува с крак.
- Представете си го... - започна отново пожарникарят. - Една баба мие чиниите и внезапно се появявам аз на път за покрива...
- С какво те удари? - нетърпеливо попита Гого Хисарски.
- С тигана - погледна го Никола, изненадан, че старецът веднага разгада ситуацията. Проклетосваше ме и ме налагаше...
- И после? - през смях попита Оги.
- Замалко да се изтърся долу. Изобщо не очаквах нападението.
- А котето? - сети се Гого.
- Друг колега ме замести.
- Това трябва да се нарисува - подметна Гого, но за всеки случай се отдръпна от Никола.
- За да ми напомня за днешния резил ли? - начумери се пожарникарят.
Замълчаха и отпиваха.
- Ти откъде имаш пари? - Никола изведнъж попита стареца.
- Да не си от данъчните, че да ме разпитваш? - наежи се възрастният мъж.
- И полицаите могат да довтасат.
- Не ме плаши - ядоса се Гого Хисарски. - Ако се наложи, ще отговарям.
- Всяка вечер се мъкнеш тук... - напомни му Никола.
- И ти - не му остана длъжен скитникът.
- Носиш ядене и пиене... Откъде пари?
- Не се карайте - обади се Оги, погледна стареца и допълни: - Отговори му!
- Заради теб ще го направя - махна с ръка Гого. - Да не мислите, че цял живот съм пътник?
- Да не би да си работил? - с ироничен тон попита Никола и посочи към дългите пръсти на скитника. - Приличат на крадливи куки.
- А може да са ръце на убиец - отвърна старецът и сърдито млъкна.
63
- Къде е Радо? - попита Христо Гатев и с танцуваща стъпка влезе в кабинета.
- По задачи - отговори Мишената. - Защо ти е?
- Да не обяснявам два пъти - отвърна с едва сдържано нетърпение експертът.
- Нещо ново ли откри? - надигна се от мястото си комисарят.
- Не ставай, не ставай! - потупа го по рамото Гатев.
Мишената се дръпна назад, защото не понасяше фамилиарното потупване на експерта и погледна към него.
- Гледай надолу!
Комисарят хвърли поглед към бюрото си - празен лист бе зацапан с фин прах, но изведнъж по него плъзнаха миниатюрни пламъчета, а после се разгоряха напълно. Гатев ги задуши с най-близката папка.
- Как го направи? - скочи Мишената и отмести папката. - Дай пак!
- Не мога сега да повторя номера - възбудено изговори химикът.
- Обясни го тогава! - нареди комисарят. - Но с прости думи.
- Класика в химическите трикове! - завъртя се из тесния кабинет Гатев. - Казах ти, че ще се сетя!
- Обяснявай! - набра Донов.
- Преди малко наблюдава пирофорно желязо... започна експертът. Думата пирофорен идва от гръцки и означава „носещ огън“. Отнася се за вещества, които имат свойството да се самозапалват на стайна температура.