Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 69
Лора Лазар
Откъм улицата прогърмя ауспух, който стресна Рая и тя се повдигна на лакти.
- Колко е часът? - попита тя.
- Трябва да се облечеш - нежно отвърна Оги и я целуна.
- Искам да остана тук тази нощ...
- Не сега, друг път - изрече Оги и отново я целуна. - Облечи се, защото скоро ще минат на проверка.
- Каква проверка? - някак уплашено изрече момичето, скочи от дивана и затърси дрехите си.
- Не бързай толкова - хвана я за ръка мъжът. - Обичам да те гледам...
- А аз просто те обичам - прошепна Рая.
Оги извърна поглед, тя въздъхна и се облече набързо. Подредиха дивана мълчешком и седнаха един до друг.
- Каква проверка? - сети се момичето.
- От батковците - усмихна се той и поясни: - Приятелите ми - Никола и Асен, всеки ден минават поотделно или заедно.
- Защо?
- Страхуват се за мен.
- Заплашва ли те някой? - погледна го със страх момичето.
- Не - прегърна я Оги. - Напоследък стават странни неща около мен... Дори аз нямам обяснение...
- Какви неща? - притисна се Рая към него.
- Пожари.
- Мислят, че ти си ги подпалил? - отдръпна се от него момичето, но си личеше, че е възмутено от предположението на неговите приятели.
- Не знам какво мислят - отговори Оги. - Факт е, че когато сънувам пожари, те наистина се случват...
- Наистина ли?
Художникът само кимна.
- Може да си екстрасенс - замисли се Рая.
- Не съм - отрече бързо мъжът. - Толкова е необяснимо всичко! Явно не знам какви ги върша..
- Да не те смятат за луд?
- Не съм Ван Гог - засмя се той. - Просто пожарите са винаги около мен.
- А ако някой нарочно иска да те подлуди? - притисна се Рая отново към мъжа.
- Няма да успее. - Той я погали по косите. - Ти ще ме пазиш...
- Обещавам - сериозно отвърна момичето.
62
Този път Никола Угаров и Гого Хисарски се засякоха пред ателието.
- Да нямаме среща? - недоволно изрече пожарникарят.
Старецът не отговори, но отстъпи пред едрия мъжага.
Никола съзря найлоновата торбичка в ръцете му и попита:
- Бира има ли?
- На градския фонтан - отговори възрастният мъж и този път заситни бързо към ателието, за да се спаси от евентуалния гняв на пожарникаря.
Никола гръмко се разсмя, настигна стареца и го потупа по рамо.
- Добър отговор за авантаджии...
Оги беше сам в ателието и рисуваше. Гого Хисарски подуши въздуха и каза:
- Кьорпето ли е идвало, или Василиса Прекрасна?
- Какво? - не разбра художникът.
- Мирише на разгонена кучка.
- Как разбра? - попита Никола.
- От парфюма на разгонената самка - самодоволно изрече Гого. - Не го ли усещате и вие?
Никола и Оги само се спогледаха.
- Млади сте, затова...
Старецът извади от торбата бира, салам и хляб и ги нареди върху стола. Никола отвори бирата и пи направо от бутилката.
- Умирам от жажда - оправда се той. Погледна приятеля си и попита: - Нещо ново при теб?
- Тайна - отвърна усмихнато Оги.
- Кьорпето е - заключи Гого Хисарски. Отпи от бирата, погледна Никола и ахна: - Да не те е млатил ревнив съпруг?