Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 69

Откъм улицата прогърмя ауспух, който стресна Рая и тя се повдигна на лакти.

- Колко е часът? - попита тя.

- Трябва да се облечеш - нежно отвърна Оги и я целуна.

- Искам да остана тук тази нощ...

- Не сега, друг път - изрече Оги и отново я целуна. - Облечи се, защото скоро ще минат на проверка.

- Каква проверка? - някак уплашено изрече момичето, скочи от дивана и затърси дрехите си.

- Не бързай толкова - хвана я за ръка мъжът. - Обичам да те гледам...

- А аз просто те обичам - прошепна Рая.

Оги извърна поглед, тя въздъхна и се облече набързо. Подредиха дивана мълчешком и седнаха един до друг.

- Каква проверка? - сети се момичето.

- От батковците - усмихна се той и поясни: - Приятелите ми - Никола и Асен, всеки ден минават поотделно или заедно.

- Защо?

- Страхуват се за мен.

- Заплашва ли те някой? - погледна го със страх момичето.

- Не - прегърна я Оги. - Напоследък стават странни неща около мен... Дори аз нямам обяснение...

- Какви неща? - притисна се Рая към него.

- Пожари.

- Мислят, че ти си ги подпалил? - отдръпна се от него момичето, но си личеше, че е възмутено от предположението на неговите приятели.

- Не знам какво мислят - отговори Оги. - Факт е, че когато сънувам пожари, те наистина се случват...

- Наистина ли?

Художникът само кимна.

- Може да си екстрасенс - замисли се Рая.

- Не съм - отрече бързо мъжът. - Толкова е необяснимо всичко! Явно не знам какви ги върша..

- Да не те смятат за луд?

- Не съм Ван Гог - засмя се той. - Просто пожарите са винаги около мен.

- А ако някой нарочно иска да те подлуди? - притисна се Рая отново към мъжа.

- Няма да успее. - Той я погали по косите. - Ти ще ме пазиш...

- Обещавам - сериозно отвърна момичето.

62

 Този път Никола Угаров и Гого Хисарски се засякоха пред ателието.

- Да нямаме среща? - недоволно изрече пожарникарят.

Старецът не отговори, но отстъпи пред едрия мъжага.

Никола съзря найлоновата торбичка в ръцете му и попита:

- Бира има ли?

- На градския фонтан - отговори възрастният мъж и този път заситни бързо към ателието, за да се спаси от евентуалния гняв на пожарникаря.

Никола гръмко се разсмя, настигна стареца и го потупа по рамо.

- Добър отговор за авантаджии...

Оги беше сам в ателието и рисуваше. Гого Хисарски подуши въздуха и каза:

- Кьорпето ли е идвало, или Василиса Прекрасна?

- Какво? - не разбра художникът.

- Мирише на разгонена кучка.

- Как разбра? - попита Никола.

- От парфюма на разгонената самка - самодоволно изрече Гого. - Не го ли усещате и вие?

Никола и Оги само се спогледаха.

- Млади сте, затова...

Старецът извади от торбата бира, салам и хляб и ги нареди върху стола. Никола отвори бирата и пи направо от бутилката.

- Умирам от жажда - оправда се той. Погледна приятеля си и попита: - Нещо ново при теб?

- Тайна - отвърна усмихнато Оги.

- Кьорпето е - заключи Гого Хисарски. Отпи от бирата, погледна Никола и ахна: - Да не те е млатил ревнив съпруг?