Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 67

- Никой не е влизал - дочу зад гърба си глас.

Обърна се и видя, че от отсрещната къща Гого Хисарски наблюдава през решетките на прозореца.

- Ти не спиш ли? - попита той стареца.

- Все някой трябва да стои на пост...

- Като в казармата ли?

- Не - отрече бързо Гого. - Сега го правя доброволно.

- Но защо? - изненада се художникът.

- Защото не ми се спи - ядоса се скитникът и му обърна гръб.

- Събуди ме в шест - провикна се Оги и хлътна вътре, без да изчака отговора.

Но старецът бе изпълнил молбата му според своите схващания.

След половин час Оги бе готов и тръгна към ателието. Чувстваше отвътре тръпката за работа. Тялото му, което напоследък се бе превърнало в купчина преварена юфка, сега бе пълно с адреналин.

Видя я още с отварянето на дворната врата. Бе седнала на стълбите, прегърнала коленете си, а косите й скриваха лицето. Но въпреки това не би я сбъркал с никое друго момиче на света. Рая го чу, преметна косите си назад и тихо каза:

- Не съм виновна. - После го погледна в очите и повиши тон: - Ако това бе опит да ме разкараш, не си познал!

Оги седна до нея, извади цигара и запали. Седяха един до друг, без да се докосват и мълчаха. Художникът първи наруши тишината:

- Защо излъга директорката за мен?

- Не съм говорила с нея - озадачи се момичето. - Особено пък за теб...

- Аврамова каза, че има писмено оплакване от теб - продължи Оги.

- За какво?

- За сексуалната ни връзка.

- Но ние нямаме... - започна Рая, но не довърши. Стана рязко от мястото и извика с глава, обърната по посока на училищната сграда: - Кучка! Винаги съм знаела, че е кучка!

- Но откъде тогава...

- Сетих се! - прекъсна го момичето и отново седна. - Когато бях тук първия път... Тръгнах към училище и до механата видях директорката. Беше й лошо и аз исках да й помогна. Тя ми изкрещя нещо, а после ме попита за името...

- Какво от това? - не разбра Оги.

- Сигурно е идвала при теб - предположи Рая. Видяла е целувката ни... Ще се пръсне от завист, че нея няма кой да я обича! - някак злорадо завърши момичето.

- Едва ли - засмя се художникът. Сигурно е идвала, за да ми каже, че ме уволнява.

- Тогава защо й е да лъже?

- Просто е използвала ситуацията като претекст да ме уволни - сети се Оги.

- Грозно е - въздъхна момичето.

- Но ти си толкова хубава! - неочаквано прошепна художникът.

Оги прегърна Рая и устните им се сляха в продължителна целувка. Той се отдръпна от нея, погледна нежното й лице и прошепна:

- Устните ти парят. Излъчват огън...

- Любовта е огън - подсети го Рая. Огнена топка ей тук. - Тя сложи ръка на стомаха си.

- Сигурна ли си, че няма да те опари?

- Дори да изгоря, няма да съжалявам - твърдо каза тя и отново потърси устните му.

60

 Радо Ангелов внимателно огледа обстановката, дори надникна зад оградата, за да прецени откъде се вижда дворът на Тодорини. От едната страна имаше стара триетажна кооперация, чиито стени бяха посивели от времето. Отдясно дворът граничеше с огромен пететажен калкан на наскоро изградена постройка. Тясната част на терасите й се подаваха извън калкана и съществуваше възможност, макар и минимална, да се наблюдава отгоре двора на Тодорини.