Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 54
Лора Лазар
- За наивници - изрече младият полицай.
- Минипожари за сеир - каза Мишената.
- За да се разнасят клюки из града - продължи Радо.
- Или за някой, който няма достатъчно въображение - мрачно отбеляза комисарят.
- Но има приятел пожарникар - отбеляза партньорът му.
49
Оги влезе в банката в края на работното време с клиенти и се огледа - имаше няколко души, вперили поглед в електронното табло в очакване на реда си. Бюрото на Асен Десподов бе второто до прозореца. Поредният клиент тъкмо си тръгваше, когато Асен видя приятеля си и му даде знак да се приближи.
- Носиш ли личната си карта? - попита банкерът.
Оги я подаде.
- Сега ще я преснема, а ти седни! - каза Асен и се отдалечи към дъното на банковия салон.
Художникът се насочи към стола, но се сблъска с някакъв човек, който отмина, без да се извини. Оги седна и започна да разглежда работното място на приятеля си. Сиво, бяло, много сиво и скучно, помисли си той. Върху бюрото имаше няколко бланки, останали от предишния клиент. Изведнъж Оги видя припукващи пламъчета, които се разхождат отгоре им. Започна да ги наблюдава с удивление как образуват черни дупчици по бялата хартия, около тях се появяват кални езерца с оранжев кант по краищата, езерцата тръгнаха едно към друго, сляха се в огромно жълтооранжево петно, а после всичко се превърна в искрящи нагоре оранжеви ленти.
- Какво правиш? - изкрещя Асен, съблече се в движение и хвърли сакото си върху бюрото. Изключете детекторите за дим! Водата ще унищожи всичко! - продължи да вика банкерът.
Банковите служители скочиха и тръгнаха в различни посоки. Охраната се приближи към мястото на пожара. Около бюрото започнаха да се струпват и клиенти.
- Какво направи? - отчаяно попита Асен приятеля си.
- Нищо отвърна Оги, който не бе мръднал от мястото си. Изведнъж пламна...
- Ще трябва да го задържим обади се един от охранителите. Полицаите ще дойдат след малко.
- Как да ти помогна? - отчая се Асен.
- Нищо не съм направил повдигна рамене Оги. - Само гледах... Мънички огнени искри, които...
- Млъкни! - извика банкерът.
50
- Евлоги Аладжов е подпалил банков клон в центъра! - скочи от мястото си Мишената. - Бегом!
- Защо ще го прави? - изуми се Радо, отвори бързо вратата на кабинета и даде път на шефа си.
- Ще го попитаме.
- Ако ни каже... - отвърна партньорът му.
- Този път има свидетели. Няма да се измъкне!
- Глупаво отвсякъде - отбеляза Радо.
Мишената сви наляво по коридора. Партньорът му попита:
- Къде отиваме?
- Да вземем Гатев.
Точно след седем минути тримата бяха пред банката. Охраната ги очакваше.
- Къде е подпалвачът? попита на висок тон Мишената.
Преведоха ги през паричния салон и влязоха в едно от задните помещения. Вътре бяха директорът на банковия клон, Евлоги Аладжов и още един мъж, когото полицаите не познаваха. Само художникът беше седнал.
- Да остане само подпалвачът! - нареди комисарят.
- Аз съм негов приятел... - направи опит да протестира Асен Десподов.
- Кога успя да извикаш адвокат? - надвеси се над Оги Мишената.
- Това е Асен Десподов, наш служител обади се директорът на банката. - Именно той овладя пожара.