Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 56

Мъжът се пресегна към масата, взе бутилката и я подаде на журналистката. Тя намери пластмасова чаша, огледа я дали е чиста, а после си наля само два пръста. Отпи и едва тогава седна до художника.

- Не върви ли? - попита меко тя.

- Не знам.

- Рисувал си нещо ново?

- Не.

- А нещо странно да е станало около тебе?

- Питай полицаите...

- Какво? - изненада се Еми, а ръката й се плъзна към диктофона в чантата.

- Днес пламна бюрото на Асен... В банката...

- Как пламна? - възбудено попита журналистката.

- Не знам - отвърна отчаяно художникът. - Някак от само себе си...

- А ти?

- Аз само гледах пламъците...

- Оги, ти си феномен! Казах ти, че владееш пирокинеза! - възторжено скочи Еми. Трябва пак да пробваме!

- Не искам - уморено отговори Оги.

- Добре, друг път... съгласи се бързо жената. - Коя зодия си?

- Риби и той посочи към чашата, от която пиеше - груба, керамична изработка с две риби, плуващи в различни посоки.

- Вода... - замисли се тя. - Огнените зодии са Овен, Лъв и Стрелец. Съчетанието между огън и вода е парата. Бърз и нетраен огън изгасва поради преходността на енергията му и материалността на водата... - Еми избърбори всичко, което й дойде наум. После попита: - Днес бързо ли изгасна огъня върху бюрото?

- Асен хвърли сакото си отгоре... - сети се Оги и допълни: - Да, бързо го загаси.

- И без вода... - замисли се тя. - Не пасва на зодията ти.

Оги само сви рамене. Еми бръкна в чантата си и и извади принтираните репортажи. Подаде ги на художника с думите:

- Сега ще те зарадвам!

Той пое листите, зачете няколко реда и ги хвърли настрани. Рязко скочи от мястото си и каза:

- Дори името ми не знаеш...

- Как да не го знам? - изправи се и жената. - Такава символика има в името ти! Напълно отговаря на събитията около теб... Огън - Огнян - поясни тя.

- Казвам се Евлоги - и той отново седна на дивана.

Жената се стъписа за миг, но после махна с ръка:

- Няма значение. Това е страхотна реклама за теб!

- Черен пиар в клюкарски сайт и сайт за откачалки...

- Не обиждай! - нацупи се Еми. - Знаеш ли колко хора ги четат?

- Дано никой не ги прочете! - Оги се хвана за главата. - Ще изчезна от срам...

- Нищо не разбираш!

- Остави ме сам - примоли се художникът.

Еми се спомни за написаното от маг Пламена и тихичко се измъкна навън.

52

 - Шефе, да започнем отнякъде, а? - предложи Радо. - Близо час мълчиш...

- Мисля, юнако, мисля - промърмори Мишената.

- Мисли на глас, за да не скучая.

- Четири случая на пожар, една жертва...

- Две жертви - поправи го колегата му. - Камелия Аврамова е оцеляла, но също е жертва.

- Прав си - съгласи се шефът му. - Четири случая на пожар, две жертви и един луд художник около тях.

- Може неговото присъствие да е случайност.

- Всеки път? - погледна го косо Мишената. - Вярваш ли

- Не съвсем - бързо отговори младият полицай. - Съгласен съм с теб - факт е, че всичко се върти около художника. Училище, дом, банка... Само случаят в „Боаза“ не се връзва.

- Ти провери ли алибито на Аладжов за този ден?

- Проверих - вдигна няколко листа от бюрото си Радо, но бързо ги остави. Накратко тръгнал е за София с първия автобус, мотал се е из столицата няколко часа, в деветнадесет часа е открита изложбата и в двадесет и два и трийсет се е качил на последния автобус за Варна. Около три часа сутринта са били на „Боаза“. Шофьорът на нощния автобус потвърди, че Аладжов е слязъл и са тръгнали без него.