Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 56
Лора Лазар
Мъжът се пресегна към масата, взе бутилката и я подаде на журналистката. Тя намери пластмасова чаша, огледа я дали е чиста, а после си наля само два пръста. Отпи и едва тогава седна до художника.
- Не върви ли? - попита меко тя.
- Не знам.
- Рисувал си нещо ново?
- Не.
- А нещо странно да е станало около тебе?
- Питай полицаите...
- Какво? - изненада се Еми, а ръката й се плъзна към диктофона в чантата.
- Днес пламна бюрото на Асен... В банката...
- Как пламна? - възбудено попита журналистката.
- Не знам - отвърна отчаяно художникът. - Някак от само себе си...
- А ти?
- Аз само гледах пламъците...
- Оги, ти си феномен! Казах ти, че владееш пирокинеза! - възторжено скочи Еми. Трябва пак да пробваме!
- Не искам - уморено отговори Оги.
- Добре, друг път... съгласи се бързо жената. - Коя зодия си?
- Риби и той посочи към чашата, от която пиеше - груба, керамична изработка с две риби, плуващи в различни посоки.
- Вода... - замисли се тя. - Огнените зодии са Овен, Лъв и Стрелец. Съчетанието между огън и вода е парата. Бърз и нетраен огън изгасва поради преходността на енергията му и материалността на водата... - Еми избърбори всичко, което й дойде наум. После попита: - Днес бързо ли изгасна огъня върху бюрото?
- Асен хвърли сакото си отгоре... - сети се Оги и допълни: - Да, бързо го загаси.
- И без вода... - замисли се тя. - Не пасва на зодията ти.
Оги само сви рамене. Еми бръкна в чантата си и и извади принтираните репортажи. Подаде ги на художника с думите:
- Сега ще те зарадвам!
Той пое листите, зачете няколко реда и ги хвърли настрани. Рязко скочи от мястото си и каза:
- Дори името ми не знаеш...
- Как да не го знам? - изправи се и жената. - Такава символика има в името ти! Напълно отговаря на събитията около теб... Огън - Огнян - поясни тя.
- Казвам се Евлоги - и той отново седна на дивана.
Жената се стъписа за миг, но после махна с ръка:
- Няма значение. Това е страхотна реклама за теб!
- Черен пиар в клюкарски сайт и сайт за откачалки...
- Не обиждай! - нацупи се Еми. - Знаеш ли колко хора ги четат?
- Дано никой не ги прочете! - Оги се хвана за главата. - Ще изчезна от срам...
- Нищо не разбираш!
- Остави ме сам - примоли се художникът.
Еми се спомни за написаното от маг Пламена и тихичко се измъкна навън.
52
- Шефе, да започнем отнякъде, а? - предложи Радо. - Близо час мълчиш...
- Мисля, юнако, мисля - промърмори Мишената.
- Мисли на глас, за да не скучая.
- Четири случая на пожар, една жертва...
- Две жертви - поправи го колегата му. - Камелия Аврамова е оцеляла, но също е жертва.
- Прав си - съгласи се шефът му. - Четири случая на пожар, две жертви и един луд художник около тях.
- Може неговото присъствие да е случайност.
- Всеки път? - погледна го косо Мишената. - Вярваш ли
- Не съвсем - бързо отговори младият полицай. - Съгласен съм с теб - факт е, че всичко се върти около художника. Училище, дом, банка... Само случаят в „Боаза“ не се връзва.
- Ти провери ли алибито на Аладжов за този ден?
- Проверих - вдигна няколко листа от бюрото си Радо, но бързо ги остави. Накратко тръгнал е за София с първия автобус, мотал се е из столицата няколко часа, в деветнадесет часа е открита изложбата и в двадесет и два и трийсет се е качил на последния автобус за Варна. Около три часа сутринта са били на „Боаза“. Шофьорът на нощния автобус потвърди, че Аладжов е слязъл и са тръгнали без него.