Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 52

- Питай сега!

- Мислех, че ще кажеш направо отговорите - набра комисарят.

- Как е станал пожарът? - намеси се Радо, за да предотврати конфликта.

- Започнал е от коридора - посочи с ръка химикът, - тръгнал е към бюрото и там е горял най-силно. Ниска температура на горене - около 50-60 градуса, поне в началото, високи пламъци, но незначителни поражения. Най-вероятно е горял спирт.

- Алкохол?

- Възможно е отговори експертът. - Но тази ивица - посочи той обгорения килим, - ме смущава.

- Защо?

- Защо пожарът не се е разпространил настрани? - отговори с въпрос Гатев. - Диванът не е докоснат, масичката пред него...

- Говори ясно! - извика Мишената.

- Не знам как да го обясня... почеса се по темето химикът. - Сякаш някой е искал да закара пожара под бюрото, а не просто да подпали целия кабинет.

- Искаш да кажеш, че пожарът е умишлен?

- Естествено, но...

- И е започнал от коридора? - продължи Мишената.

- Утре ще изследвам частиците, които взех... Ще имам повече информация за вас...

- Притеснява те нещо - досети се Радо.

- Човекът е експерт, момчета - отговори Гатев. - Само не знам как го е постигнал. Все още не знам - допълни той.

- Пироман, така ли? - попита отново Донов.

- Не знам дали е пироман, но наистина разбира от пожари.

- Възможно ли е да е пожарникар? - намеси се отново младият полицай.

- Що не? Поне половината от тях са пиромани по рождение - отговори убедено Христо Гатев.

47

 Никола Угаров отвори вратата на ателието и застана на прага. Оги не му обърна внимание съсредоточено наблюдаваше как пламъците изкривяват хартията, докато я погълнат напълно. Във въздуха полетяха черни лястовички - миниатюрни и нежни. Летежът им бе бавен и те с лекота се приземяваха на пода. Когато хартията докосна пръстите му, Оги потопи остатъка от листа в буркан с вода.

- Ще подпалиш всичко - отбеляза недоволно пожарникарят.

- Няма - отговори Оги.

- Дай ми ключа за вас! Днес ще идват майстори.

- Не знам къде е - поопипа джобовете си Оги. Виж на масата.

- Ти виж! - повиши тон Никола. И по-бързо, защото съм избягал от работа!

Оги стана и започна да търси по масата, като разместваше гърнета, кутии с бои, шпакли, шишета. Един буркан падна на земята и се строши. Приятелят му не се сдържа, влезе в ателието и се заоглежда. Откри ключовете до котлона и ги взе.

- Намерих ги обърна се той и едва сега видя, че стативът е празен. - Къде е Камелия?

- Полицаите взеха платното - отвърна Оги.

- Защо?

- За доказателство.

- Доказателство за какво? - ядоса се пожарникарят. - Да не мислят, че ти си я подпалил?

- Не знам - художникът наведе глава.

- Оги, тревожа се за теб - приближи се към него приятелят му. - Възможно ли е наистина ти да си го направил?

- Не знам - повтори несигурно той. - Аз я видях в пламъци...

- Но в главата си, нали?

- Да - по-уверено изрече Оги.

- Ще се обадя на Мишената. - Никола извади телефона си.

- Недей! - умолително каза Оги. - Тя не беше хубава...

- Знам, че Камелия е грозница!

- Аз говоря за картината - изненадано го погледна Оги. - Не се получи... Пламъците бяха твърде декоративни, нямаше живинка в тях... Позата на жената...