Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 53

- Не ми пука за картината! - прекъсна го пожарникарят. - Не разбираш ли, че си заподозрян? - извика той.

- Мисля, че е грешка - тихо отвърна приятелят му.

- Сигурен ли си?

Оги само вдигна рамене. Никола Угаров тръгна към вратата и се сети:

- Забравих най-важното! Асен ми каза, че се е продала една картина от изложбата.

- Само една? - разочаровано попита Оги.

- Не е малко ще покрие част от разходите по ремонта - отговори Никола Угаров. - И да отидеш още днес да изтеглиш парите от банката! Трябва да дам аванс на майсторите.

Оги взе лист хартия, намачка го и преди да поднесе запалката към него, Никола изкрещя:

- Престани да палиш!

- Не мога да спра - тъжно изрече художникът.

48

 - Същия почерк, момчета - отбеляза уморено Гатев. - Ще взема проби и оттук.

Сега оглеждаха дома на Евлоги Аладжов. Кухничката беше тясна и дълга - на една редица бяха подредени мивката, пералнята, печката, а над тях - бели шкафчета от дървесина. Огромно черно петно бе образувано на цялата стена около прозореца. От него излизаха тъмносиви разсейки, който обхващаха част от шкафчетата, вратата на пералнята бе изкривена, но пожарът не бе достигнал до печката.

- Сигурен ли си? - попита Мишената.

- Погледни сам - посочи с ръка химикът. - Вероятно под прозореца е имало кърпи, пердето също е изгоряло... Всичко пламва нагоре, обхваща прозореца, но избива навън, а не навътре... Чернилката по стените е в резултат на нахлуващия отвън въздух, но не стига и до средата на кухнята. Погледнете прозореца!

- Сякаш е строшен от уличен хулиган отбеляза Мишената.

- Точно така съгласи се Гатев. Но е строшен отвътре...

- От огъня...

- Съмнявам се - поклати глава химикът. За да може огънят да избие стъклото, е трябвало да бушува поне половин час в стаята.

- Тя е малка - каза Радо.

- Въпреки това... - продължи експертът. През първите минути пожарът се разпространява линейно, после обемно и едва тогава се стреми да излезе навън. А тук се наблюдава само вертикално разпространение на огъня. Сякаш пожарът е трябвало да се види от минувачите...

- Сеир посред нощ? - подметна комисарят.

- Не знам отговори експертът, - но ми прилича на контролиран огън - продължи замислено той.

- Как така контролиран? - раздразнено попита Донов. - Не съм чувал, че някой може да контролира пожара.

- Пожарът не може бъде контролиран - продължи спокойно Гатев. - Но огънят - може. Когато наблюдаваш огъня в камината, в печката... Това е контролиран огън. Дори да запалиш съчки насред полето. Тук наблюдавам същото...

- И до какъв извод стигна?

- Прилича на пиротехнически номер - заключи екпертът.

- А ако пожарникарите се забавят? - сети се Радо.

- Няколко кофи вода и... фъссс - изчезнали са пламъците - каза Гатев. - Мивката е до самия прозорец... Плочките са черни, но ще се изтъркат - и той мина с пръст по тях, като остави сиви следи, пусна чешмата и се изми. После продължи: - Ефектен огън, като че ли факир е подготвил огнено шоу.