Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 38

- Снощи работих до късно... - оправда се мъжът.

- И ние - отвърна комисарят. - Води ни към покоите на баща си!

Преминаха през обширен двор с лозница, гараж и няколко алеи с цъфнали хризантеми. В края на двора се намираше сравнително скоро изградена пристройка. Представляваше две свързани помежду си помещения. Първата стая бе кухнята- скромен диван бе разположен под прозореца, до него имаше маса с четири стола, срещу дивана бе мивката с кухненски шкафчета над нея, а отстрани бяха наредени печка за твърдо гориво, хладилник и дори пералня. Всичко бе старо, но добре запазено. Във втората стая имаше орехова спалня с нощни шкафчета, трикрилен гардероб, два фотьойла и цветен телевизор.

- Размествал ли си нещо? - попита Мишената.

- Нищо не съм пипал - стреснато отвърна Иван Тодорин.

- А нещо да липсва?

- Не, всичко е точно така, както го е оставил татко... - повдигна рамене мъжът и погледна последователно двамата полицаи. - Кога ще може да го погребем? - изговори тихо Иван Тодорин и наведе глава.

- Скоро - отвърна му Мишената, като продължи да разучава обстановката.

- Къде баща ви пазеше документите? - попита Радо.

- Оттатък са - посочи с ръка към къщата мъжът. - Сега ще ги донеса! - и тръгна с бързи стъпки към къщата.

- Радо, търси из чекмеджетата! - нервно нареди комисарят, тъй като нямаха заповед за обиск.

- Те са само две - посочи към нощните шкафчета младият полицай.

Мишената отвори единичното крило на гардероба - отдолу имаше две чекмеджета и той ги претърси, а над тях - дървени полици, върху които прилежно бяха сгънати дрехите на мъртвия старец. Той започна да подпъхва ръцете си между тях в желанието си да открие някаква насочваща следа. Отвори другите две крила на гардероба, прехвърли няколко костюма, дори провери във вътрешните им джобове, но намери единствено няколко стари банкноти.

- Нищо - изправи се първи Радо.

- И при мен - отговори Мишената и рязко затвори скърцащите крила.

В този момент се върна Иван Тодорин и им подаде огромна папка. Мишената седна на фотьойла, а Радо се надвеси над него. Двамата внимателно прегледаха документите, поставени в отделни прозрачни джобчета и подредени по реда на тяхното съставяне. Имаше всичко, което ги интересуваше - от акта за раждане на Тодор Тодорин до изготвеното преди пет години прехвърляне на цялата собственост към единствения наследник на стареца.

Позавъртяха се и из кухнята, но нищо не привлече вниманието на двамата полицаи. Бяха на вратата, когато Мишената изведнъж се сети:

- С какви дрехи ще погребеш баща си?

- А, той отдавна си беше приготвил всичко... - отвърна Иван Тодорин. - Ето тук са нещата...

- Той отвори гардероба и извади оттам памучна покривка, внимателно завързана от четирите й краища. Вътре имаше черен костюм, бяла риза, вратовръзка, чорапи и бельо. От бохчата изпадна лист от тетрадка. Мишената ловко го грабна, прочете го и го подаде на партньора си.