Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 37
Лора Лазар
- Слава богу, не! - отговори бързо пожарникарят. - Приятелят ми спи, а майка му я откараха в болницата
- Пострадала ли е?
- От огъня - не. Но явно е в шок, не реагира изобщо.
- Как е станал пожарът?
- Не знам още - отвърна Никола. - Изключихме електрозахранването... Утре ще имам яснота по въпроса.
- Откъде е започнал пожарът? - продължи Мишената.
- От кухнята, но не е обхванал другите стаи. Изобщо... започна Никола, но махна с ръка и не продължи.
- Притеснява ли те нещо?
- Не знам - отвърна пожарникарят. - Но откакто Оги се увлече по огъня, все стават пожари наоколо...
- Оги?
- Евлоги Аладжов, моят приятел. Не го ли помниш?
- Това неговият дом ли е? - отвърна му с въпрос комисарят.
- Да.
- А той къде е? - продължи с въпросите Мишената.
- Смъртнопиян спи в ателието си.
- Пироман ли е?
- Не - веднага отрече Никола. - Просто рисува огнени картини. Откакто видя...
- Горящия човек на „Боаза“ - довърши комисарят.
- Да.
- А знаеш ли, че са го видели да бяга от училището след пожара в директорския кабинет? - Сега Мишената погледна пожарникаря право в очите.
- Не е въможно! - изненада се той.
- Има свидетели - натъртено произнесе Донов.
- Аз му казах за пожара, а той вече... - не довърши отново пожарникарят, но се замисли.
- Какво? - наостри слух Мишената.
- Няма значение - махна с ръка Никола Угаров.
35
Радо отвори с крак вратата на кабинета, защото носеше четири кафета.
- Закъсняваш, юнако! - бодро изрече Мишената.
Младият полицай постави внимателно кафетата върху бюрото, погледна към часовника, който наближаваше седем, а после преброи върху бюрото на комисаря четири празни чашки от кафе.
- Тук ли спа тази нощ? - попита той шефа си.
- В службата никога не спя - изломоти Мишената, а после припряно продължи: - Имаме много задачи и един заподозрян.
Радо се замисли за миг, преди да отговори:
- За Евлоги Аладжов ли намекваш?
- Умник отбеляза комисарят и грабна първата чашка.
- Защото няколко сополанковци са го видели да подтичва?
- Не само...
- Събитие, за което да не знам? - досети се младият мъж.
- Тази нощ горя домът на Аладжов - произнесе комисарят и зачака реакцията на колегата си.
- Художник-пироман?
- Никола Угаров му е приятел - продължи Донов и се пресегна към втората чашка. - Художникът бил обсебен от огъня...
- И драска клечката, където свари? - недоверчиво го погледна Радо. - Дори на родния си дом?
- Бил е пиян.
- Разпита ли го?
- Тази нощ е бил „смъртнопиян“, цитирам Угаров - изрече комисарят. - До икиндия няма да се събуди.
- Откъде ще започнем тогава?
- От къщата на Тодорини - каза Мишената и глътна наведнъж последното кафе. - Не забравяй, че всичко започна от "Боаза"!
- Случаите не са свързани.
- Не бъди толкова сигурен!
- При „Боаза“ Аладжов е само случаен свидетел, който слиза от автобуса...
- А ако изобщо не е пътувал с него? - извъртя се към колегата си Мишената.
- Не сме проверили - досети се Радо.
- Пропуск - изръмжа комисарят и стана.
След десетина минути пристигнаха на търсения адрес. Къщата на Тодорини бе едноетажна постройка от шестдесетте години на миналия век в централната част на града. Изглеждаше доста занемарена - боята по прозорците се лющеше, поцинкованите улуци бяха покрити с мъх, а желязната врата бе ръждясала. Едва след като Мишената задържа пръста си върху звънеца, Иван Тодорин се появи сънен на вратата и им направи жест с ръка да влизат.