Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 35

- Че откога? изненада се пожарникарят. - Доскоро бършеше сополите на първолаците.

- От три години - с леден тон му отвърна жената. Откакто Камелия ме принуди да напусна.

- Не си разделихте някой мъж ли?

- Ха! Тя не ми е конкуренция - изкриви устни жената.

- Аз ще тръгвам - надигна се Гого Хисарски, но никой не му обърна внимание и той тихичко се измъкна навън.

В настъпилата тишина след излизането на стареца Оги каза:

- Днес ме уволни.

- Защото не я изчука! - побесня Никола и дори стана от мястото си. - Казах ти, че това иска!

- Едва ли - поклати глава художникът. - А после я видях да гори...

- Кога я видя? - попита бързо пожарникарят.

- Когато се връщах от училище... След като ме уволни.

- Къде я видя? - тихо изрече Никола и дори се приближи до приятеля си.

- Тук Оги посочи с пръст главата си.

- Предизвикал си събитието! - възбудено изписка Еми. Неочаквано Оги обърна платното към тях и те се стреснаха.

- Ще я нарека „Вътрешен огън“, става ли? - попита ги той.

- „Танцуващата с пламъци“ - обади се жената.

31

Върви в мрака без посока. Небето и земята са се слели в черна, лепкава каша. Не може да различи дори силуетите на къщите, плътно прилепнали към нощния фон. Трудно поема дъх, краката му са отмалели, сякаш е пробягал километри, очите му са замъглени, но няма сили да вдигне ръцете си до тях, за да премахне мъглата пред зениците си. Неведома сила го подбутва напред и не му позволява да се изгуби в тъмнилото.

Знае, че огънят е наблизо, но все още не може да определи точното му място. И затова върви, но някак насила - като за необходима, но нежелана среща. Тази нощ не иска да влиза в огъня, страхува се от пламъците и образите, които може да види в тях. Но продължава да върви. С всяка крачка се чувства все по-възбуден и това го изненадва, защото не отива на уговорена любовна среща, а само да зърне пламъците.

- Внезапно огромен оранжев правоъгълник се появява отляво, но не го заслепява и не го очарова. До голяма степен изглежда познат, дори странно близък. Застива в очакване под него, но светлината не излиза от правоъгълната рамка.

- Не е огън, а светещ прозорец - единственият в мрака. Разочарован, извръща поглед от светлината и едва тогава съзира фигурата, приседнала в нощната тъма. Не трябва да е тук, не трябва...

32

Гого Хисарски се събуди, защото бирата напъваше да излезе от тялото му. Надигна се и се огледа - още не можеше да свикне с новия си дом. Бе забравил прозореца отворен и сега потрепери от хладината на нощта. Силен вятър искаше да натика в стаята есенните листа, който бе събрал по пътя си, но те се прилепяха по решетките на прозореца, изчакваха утихването му за миг, за да паднат отново на земята. Небето беше погребало луната и звездите.

Гого стана, наметна на раменете си вълнения пуловер, позачуди се дали да си обуе панталоните, но се отказа - няма кой да го види в тази чернилка. Излезе от къщата и зави зад ъгъла й, където се намираше тоалетната.

На връщане се навеждаше, за да махне листа и боклуци, които се увиваха около голите му крака. Раздразни се и напълно се разсъни. Сега нямаше да мигне до сутринта.