Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 3

- Библия - смутолеви старецът.

- Да не си пътуващ проповедник?

- Пътувам, но не проповядвам...

- Загуби вярата си из пътя? - усмихна се художникът, вече напълно спокоен.

- Не - поклати глава Гого Хисарски. - Млад си, затова не разбираш...

- Какво?

- В края на пътя всеки търси вярата... - Старецът колебливо отвори вратата на ателието.

- Чакай! - спря го импулсивно Оги.

- Някакво предложение ли имаш? - Гого Хисарски се извърна към художника.

- Не знам - обърка се той.

- Е, тогава да вървя...

- Искаш ли да те нарисувам? - неочаквано попита художникът.

Старецът отново го погледна и несигурно попита:

- А ако ми вземеш душата?

- Не те разбирам.

- Ако душата ми влезе в картината ти, ще умра, нали?

- За първи път го чувам - изненада се Евлоги Аладжов.

- Млад си, затова...

- Е? — в очакване попита Оги.

- Защо не? - повдигна рамене Гого Хисарски. - И без това съм в края на пътя си...

3

Комисарят от отдел „Убийства“ Михаил Донов, когото всички наричаха Мишената, изучаваше през прозореца мрака навън. Едрата му фигура стесняваше допълнително пространството в малкия кабинет. Той наближаваше четиридесетте, лицето му бе с грубовати черти, които се смекчаваха само когато се усмихнеше; тогава кафявите му очи излъчваха топлина. Но това беше рядко и само в присъствието на много близки хора - на съпругата му Мария, и особено на малката му дъщеричка, носеща името на майка си. Всички в полицията се учудваха, че Мишената е верен на жена си, но малцина бяха наясно, че той все още е луд по нея.

Неговият партньор Радослав Ангелов привлекателен млад мъж около трийсетте, бе подпрял с ръце главата си и клюмаше върху бюрото. Той бе определян дори и от колегите си за хубавец - висок над метър и осемдесет и пет, строен, трениращ редовно във фитнеса на полицията, с къдрава кестенява коса, кафяви очи и бяло лице. Но полицаите често го поднасяха заради неудачите му в любовта.

Двамата работеха заедно от дипломирането на Радо и вече бяха разрешили няколко трудни случая. Припряността, мнителността и дори безцеремонността на Мишената контрастираха на уравновесения характер на колегата му.

Младият полицай не само бе свикнал с трудния характер на шефа си, но и не се страхуваше да му се противопоставя. Всеки ценеше мнението на партньора си, а когато разсъждаваха на глас, можеха дори да довършват изреченията, започнати от другия.

- Дълъг ден, шефе... - подхвърли Радо Ангелов с надеждата, че комисарят ще разбере намека му да си тръгнат.

- Сега се смрачава бързо - отвърна Мишената и се облегна назад. - Денят е кратък, юнако!

- Добре - съгласи се неочаквано бързо Радо. - Но вече двадесет часа тъпчем на едно място...

- Не ние. Пожарникарите отъпкаха всичко... - недоволно изръмжа комисарят.

- Утре...

- Дай ми рисунката на художника! - прекъсна го шефът му.

Радо подаде един от двата листа, подредени един до друг на бюрото. Комисарят се вгледа за пореден път в скицата и каза:

- Как да открия този човек само по профила му?

- Ако имаше досие... - подхвърли партньорът му.

- И колко бързо надраска стареца! - изненадано произнесе Донов.