Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 145

130

 Никола Угаров се събуди, но продължи да се излежава, защото днес бе свободен. Цялата седмица премина скучно и пожарникарите не отчетоха потушаването на нито един пожар. Това го подсети за Оги, но бързо се успокои - щом приятелят му не го е търсил, всичко е наред. Вероятно се гушка с любимата си и вече не се сеща за тях. Мързеливо се надигна с мисълта, че днес все пак трябва да мине през ателието.

Когато излезе от банята, на вратата се звънеше и думкаше едновременно. Никола прибяга по коридора и отвори със замах. Вътре влетя Асен, който изглеждаше толкова развълнуван, че Никола се стресна. Спокойният му приятел се тресеше целият.

- Чети! - Асен набута в ръцете му вестник и тръгна към кухнята, за да си налее чаша вода.

Никола погледна само заглавието и пребледня.

- Ние сме виновни разтрепера се отново Асен. - Особено аз... Изоставихме го... Обещахме на леля Мария...

- Чакай! - спря го пожарникарят. Не видя ли кой е писал статията?

-Това не отменя достоверността й.

- Съмнявам се...

- „Вестникар“ е сериозно издание - припомни му Асен.

- А, сериозно! - не се съгласи приятелят му. - Щом са взели Еми при тях...

Никола намери телефона си и позвъни на Мишената, но той не вдигна. Не издържа и го набра отново. След осмото позвъняване чу сърдития глас на комисаря:

- Зает съм в момента.

- Чакай! - със страх, че отново ще затвори, извика Никола. - Къде е Оги?

- По погрешка го приеха в хирургичното отделение...

- Жив е, така ли?

- Жив, здрав и надрусан... Идете да си го приберете!

- Значи не се е самоубил? - попита за потвърждение Никола.

- Ей, ще трябва и аз да си купя този вестник! - изръмжа Мишената и затвори.

- Тръгваме! - обърна се пожарникарят към приятеля си. - Казах ти да не вярваш на оная!

- Кажи какво е станало? - нетърпеливо попита Асен.

- Не разбрах точно - отвори вратата на апартамента Никола. - Надявам се Оги да ни каже...

На входа се сблъскаха с Мария Аладжова и двамата мъже се притесниха за момент. Възрастната жена през сълзи попита:

- Къде е Оги?

- Да не си чела вестника? - ядосано извика Никола Угаров.

- Какъв вестник? - разтрепера се майката на Оги. - Той не ми се обади цяла седмица... Не издържах и тръгнах с нощния влак... В ателието се навъртат някакви... Живо ли е чедото ми? - разплака се на глас Мария Аладжова.

През това време Асен Десподов изкара колата си от гаража и им направи жест да се качат.

- Жив е здрав е лельо Мария - прегърна я през раменете пожарникарят. - Сега ще отидем да го приберем от хотела.

- Защо е спал в хотел? Нали си има дом?

- По погрешка - отговори бързо Никола. - Оги всичко ще ни обясни.

131

 - Вярвахте ли, че Аладжов ще нарисува картина за пожара в банката? - наруши мълчанието Радо Ангелов, след като Мишената се върна в кабинета.

- Не, разбира се.

- Как поставихте белия фосфор върху листа?

- Дори и това сте разбрали! - някак учудено изрече престъпникът.

- Добри експерти работят при нас - спокойно каза младият полицай. - Продължете!

- Лесна работа! Отмъкнах един шлифер на оная, лудата журналистка, сложих шапка, шал... Блъснах се в художника, от писалката изпадна фосфора... Жалко само, че трябваше да изляза преди хаоса!