Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 143

Явно полицаите бяха заловили Оги при поредния пожар. Но защо нямаше никой на пост пред стаята? Когато художникът се събуди, може да подпали и него... По-добре е направо да си тръгне, без да го види подпалвачът. Затова Гого се зави през глава, за да не го познае Оги, когато се събуди и реши отново да пали... Ами ако Еми Месиянска е права, че той пали насън?

Когато влезе санитарката от дневната смяна, Гого се надигна от леглото и я попита:

- Този докога ще е тук?

- Докато се наспи.

- Ами ако подпали цялата болница?

- Защо ще го прави? - изненада се жената и дори остави парцала.

- Той е подпалвач прошепна старецът. - Но не го прави нарочно, а насън... После не помни нищо...

- Аз друго разбрах - също шепнешком отвърна санитарката и дори приседна на леглото му. През нощта са открили този мъж - и тя посочи към Оги, - върху голям, дървен кръст при „Боаза“. Някой искал да го подпали. Когато го докарали с линейката, целият смърдял на бензин...

- Кой е искал да го подпали?

- Не знам. Но полицаите са го хванали.

- Кого? - нетърпеливо попита Гого.

- Как кого! - изуми се жената. - Подпалвача, разбира се.

- Ти откъде знаеш?

- На идване насам ми каза един съсед - продължи санитарката. - Той е полицай. Ако знаеш на какво приличаше! Сякаш е лежал в локва... Голяма гонитба, голяма стрелба е имало тази нощ по Балкана!

- Кажи ми името на подпалвача - примоли се Гого.

- Не го знам - каза санитарката, стана от леглото и довърши забърсването на пода.

След излизането на жената Гого стана и започна да се разхожда из стаята. Гърбът още го болеше, но той всеки ден по време на визитация, настояваше да го изпишат. В болницата беше скучно, гърдите го стягаха и не можеше да диша. Ако Грамаданкото не му бе забранил да напуска града, досега да е стигнал чак до морето...

Вратата се отвори и в стаята влезе кьорпето, седнало в количка. Санитарката добута количката до главата на Оги и после тихомълком излезе. Гого Хисарски се приближи до момичето, огледа го, видя бинтованите му крака и каза:

- И тебе е подпалил.

- Не е Оги - изрече Рая, наведе се и целуна спящия мъж.

- А кой? - раздразнен от собственото си любопитство попита старецът.

- Важното е, че не е Оги - усмихна се през сълзи момичето. Прегърна любимия си и му прошепна, въпреки че той нямаше да я чуе: - Спазих обещанието си... Не те предадох... Само аз не те предадох...

129

 - Кажи за подпалването на директорския кабинет - върна го към престъпленията му Мишената. - За случая с Камелия Аврамова...

- Беше много забавно! - ухили се престъпникът.

- Защото не си на мястото на жертвата...

- Няма и да бъда - намръщи се за миг той и продължи: -Тогава отидох при нея под предлог, че не мога да се свържа с мъжа й... Тази жена не гледа събеседника си в очите! Беше лесно да изсипя горивната смес по килима... Върнах се в училището в момента, в който тя изхвърли от кабинета си Аладжов...