Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 146
Лора Лазар
- А как разбрахте, че Аладжов ще ходи в банката?
- Всичко се вижда и всичко се чува - бавно изрече арестуваният. Оги дори не се сеща да заключи, или да дръпне пердетата на прозорците откъм задния двор на ателието..
- Атракцията в банката беше приготвена за нас - обади се едва сега Донов.
- Не позна обърна се към него престъпникът. - Чрез нея ви посочих още един заподозрян.
- Еми? - недоумяващо изрече Радо.
Мъжът само кимна.
- Еми Месиянска е идеална за тази цел - иронично подхвърли Мишената.
Подпалвачът отново се разсмя, преди да продължи:
- Една нощ я гледах как си гадае на огън... След шоуто със скитника в двора... - поясни той. - Само й прошепнах, че има горящ човек до църквата... Помисли си, че извънземните й говорят и хукна по пантофи!
- Интересуваха те статиите, които ще напише - предположи комисарят.
- Разбира се. Кой иначе щеше да знае за Евлоги Аладжов?
- Давай!
- Когато тя за първи път отиде в ателието, наркотикът беше само в ракията. Другите двама пиеха бира... Евлоги падна подкосен, а Еми така награби Никола, че щеше да го изнасили още пред църквата!
- Защо? - не разбра Радо.
- Пробвай с една доза и ще ти стане ясно - нагло отвърна подпалвачът.
- Отговори му! - изръмжа Мишената.
- От наркотика падат всякакви сексуални задръжки. Стига да има подходящ обект наоколо... Доволен ли си? - обърна се към младия мъж арестуваният.
- А Еми Месиянска защо подпали? - Този път комисарят зададе следващия въпрос
- Нея - не категорично отговори престъпникът. - Подпалих само водата... Исках картина с гола жена, която се къпе във вана, обхваната от пламъци... Дори замъкнах Оги да я зърне... Тогава бях сложил наркотика във водата, с която той си правеше кафето...
- Но Еми Месиянска видя, че художникът я гледа - каза Радо.
- Затова го изтърсих на една пейка пред пощата. Не можех да рискувам, като го върна в ателието.
- Евлоги Аладжов не нарисува желаната от теб картина - ухили се комисарят.
- Така и не разбрах защо...
- Ние обаче знаем. - Усмивката на Мишената стана още по-голяма.
- Не ти вярвам - отвърна мъжът.
- Давай нататък!
- Гого Хисарски ми даде идеята за мащабно платно - „Носенето на кръста“... Старецът караше художника да рисува „богоугодни“ картини... - Той отново се разсмя.
- Аладжов няма такава картина - обади се Радо.
- Не всичко върви по план - сви рамене подпалвачът.
- Доказателството за това твърдение е фактът, че ти си тук - изговори бързо Мишената.
- За кратко, надявам се - отвърна престъпникът. - Но бях го измислил перфектно... Скитникът носи горящия кръст, отстрани се спуска водопадът... Оги стои в ниското... Когато старецът видя художника, ги оставих да се разберат сами в нощта... - ухили се той.
Известно време мълчаха, докато комисарят нехайно подхвърли:
- До кой палеж стигнахме?
- Пожарът в циганската махала - отговори Радо, а Мишената го погледна смръщено.
- Видяхте ли картината? - попита ги престъпникът. - Тя не беше по план. Скитникът я измисли. Затова ми беше трудно да открия точните типажи. Обикалях два дни из махалата, даже се притесних, че ще ме запомнят...