Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 142

- Ще можеш да се радваш само на една картина. - Мишената се приближи през масата към арестанта и започна да говори тихо, като че споделяше тайна с близък приятел: - Синьо, красиво небе, с бели облачета по него... От време на време прелита птица... А ти гледаш през решетките. - Комисарят завърши с груб тон и набързо последното изречение.

- Не се знае - отвърна нагло арестантът.

- Започни от първия палеж! - нареди му Донов и поясни: - Когато направи фойервейк в двора на ателието...

Радо усети грешката на шефа си, но вече не можеше да я поправи. Арестуваният също я забеляза, ухили се и започна:

- Онзи скитник беше занесъл една бутилка в попската къща... Когато се върна да си пийне, преди да се просне върху матрака...

- Ти вече беше сложил GBL вътре...

- Открили сте наркотика в склада - разбра подпалвачът.

- Давай нататък!

- Замъкнах стареца в двора... После драснах клечката и пиротехническите ефекти избухнаха. - Мъжът се засмя. - Оги гледаше толкова замаяно! Приличаше на недорасло хлапе, което се прехласва по фокусите на пътуващ циркаджия.

- Защо Евлоги Аладжов мисли, че е изгорил гази картина? - сети се Радо.

- Същата нощ го бях надрусал леко и го изведох навън... Просто пробвах... После подпалих в двора на ателието едно нескопосано платно на негов колега... Оги тръгна към огъня, едва го дръпнах от пламъците... Как няма да мисли, че той е изгорил „Огнен сън“? - ухили се подпалвачът.

- А преди това открадна химикалите от училището... - припомни му Донов.

- Какво толкова? - сви рамене арестантът. Беше лесен начин да се снабдя с необходимите материали.

- Защо излязохте през прозореца на първия етаж, а не през отключената врата на училището? - сети се Радо Ангелов.

- Момче - обърна се към него престъпникът, - как ме виждаш да скачам през прозорец? Естествено, че излязох през парадния вход.

- Как си отключи? - попита този път Мишената.

- Намерих си шперц. Лесна работа е!

- А прозореца? - настоя младият полицай.

- Просто го отворих. Щяха да помислят, че кражбата е дело на ученик.

- Ти откъде имаш толкова познания по химия? - повиши тон Мишената, ядосан повече на себе си за този очебиен пропуск, отколкото на мъжа срещу него.

Този път престъпникът не успя да прикрие изненадата си:

- Вие сте ме заловили случайно... Дори не съм бил заподозрян!

- Ти си мислиш така - напери се комисарят, но знаеше, че подпалвачът е прав.

- Тогава защо не знаете, че съм инженер-химик? Завършил съм в Бургас, работих в Нефтохима...

- Ти каза, че... - започна Мишената.

- Това също е вярно - прекъсна го високомерно мъжът. - Преди години бях от първите съкратени в комбината... Така ми се искаше да драсна клечката на целия петрол там! Огнено море на фона на тъмносини вълни и светъл хоризонт разсмя се той.

128

 Гого Хисарски не мигна повече, откакто чу разговора между Грамаданкото и доктора през нощта. Когато полицаите си заминаха, той се придвижи тихо по коридора и подслуша разговора между доктора и сестрата в лекарския кабинет. Някои неща му станаха ясни, други не. Върна се в стаята, просна се по корем върху леглото, но не успя да заспи. Няколко пъти ставаше, светваше лампата и наблюдаваше съседа си по легло. Дори един път надигна завивката и потърси белезите от огъня, но не ги откри. Оги спеше, проснат по гръб - нито мърдаше, нито бълнуваше.