Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 141

Мишената и Радо се спогледаха и се разбраха без думи. Още един детайл, за който не подозираха. Вероятно Оги е купил виното от механата. Но те никъде не откриха стъклена кана в ателието.

- После заедно ли заспахте? - продължи Мишената.

- Да.

- Когато се събуди върху жаравата, той къде беше?

- В храстите... Гледаше ме и протягаше ръце да ме прегърне...

- А после изчезна? - досети се Донов.

- Момичето само кимна.

- Били сте натъпкани с наркотици...

- Но кръвният тест на Оги...

- Ти ли го накара да го направи?

Тя отново кимна, преди да продължи:

- Но нищо не стана ясно...

- Вече всичко е ясно, моме... - потупа я по рамото Мишената и стана.

- Къде е Оги?

- Помоли сестрата да те заведе.

127

 Доведоха арестувания в стаята за разпити. Прекараният в ареста остатък от нощта не беше се отразил по никакъв начин на убиеца. Той ги погледна насмешливо и отговаряше ясно и отчетливо при снемане на самоличността му.

- Откога разбираш от изкуство? - зададе първия си въпрос комисарят.

- Доскоро изобщо не разбирах, но вече всичко ми е ясно в живописта - със самочувствие отговори арестуваният.

- Кой тогава те насочи към Евлоги Аладжов?

- Професор Димо Чолев е виновен...

- Той ли те накара да натопиш Аладжов? От професионална завист? - изненада се Донов.

Мъжът пред Мишената наведе глава, после погледна ту единия, ту другия полицай, преди да продължи:

- Изкушавам се да замеся и професора - неговата дума срещу моята... Но винаги съм играл „ва банк“. Чолев ми даде идеята, макар че дори не подозира. Редовен клиент е. Един път говореше с някаква засукана мадама от София. Тогава чух професора да казва: „Оги е голям талант, но нали знаеш какви са възможностите в провинцията? Ще угасне ищаха му за рисуване преди да навърши тридесет. Трябва да се подклажда този талант, като огън трябва да гори... Постоянно трябва да слагаш съчки в огъня, за да не изтлее и се превърне в пепел...“ Е, оттам дойде идеята за всичко...

- Професорът не е имал предвид, че някой ще разбере думите му буквално - обади се Радо.

- Момче - обърна се престъпникът към младия мъж. - не съм глупав, че да не схвана същността.

- Ти подклаждаше таланта му, като гореше живи хора? - повиши тон Мишената, обиден и от отношението на арестувания към партньора му.

- До известно време рисуваше според плана, но после нещо се обърка...

- Не искаше да рисува последиците от пожара...

- Не само това намръщи се мъжът. - Показвах му такива прекрасни композиции, а той...

- Какво щеше да спечилиш от картините на един никому неизвестен художник? - прекъсна го комисарят.

- Май не сте чели днешното издание на „Вестникар“...

- А ти как го прочете? - набра Донов.

- Не аз. Надзирателят го четеше... - ухили се престъпникът. - Оги вече е звезда. На първа страница на централен всекидневник.

- Колко негови картини притежавате? - обади се младият полицай.

- Достатъчно - облегна се назад арестуваният. - Днес очаквам да ми купят още няколко... Вие ми отмъкнахте една, защото не успях да я взема от ателието... Еми Месиянска беше вътре и за малко да ме види..