Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 141
Лора Лазар
Мишената и Радо се спогледаха и се разбраха без думи. Още един детайл, за който не подозираха. Вероятно Оги е купил виното от механата. Но те никъде не откриха стъклена кана в ателието.
- После заедно ли заспахте? - продължи Мишената.
- Да.
- Когато се събуди върху жаравата, той къде беше?
- В храстите... Гледаше ме и протягаше ръце да ме прегърне...
- А после изчезна? - досети се Донов.
- Момичето само кимна.
- Били сте натъпкани с наркотици...
- Но кръвният тест на Оги...
- Ти ли го накара да го направи?
Тя отново кимна, преди да продължи:
- Но нищо не стана ясно...
- Вече всичко е ясно, моме... - потупа я по рамото Мишената и стана.
- Къде е Оги?
- Помоли сестрата да те заведе.
127
Доведоха арестувания в стаята за разпити. Прекараният в ареста остатък от нощта не беше се отразил по никакъв начин на убиеца. Той ги погледна насмешливо и отговаряше ясно и отчетливо при снемане на самоличността му.
- Откога разбираш от изкуство? - зададе първия си въпрос комисарят.
- Доскоро изобщо не разбирах, но вече всичко ми е ясно в живописта - със самочувствие отговори арестуваният.
- Кой тогава те насочи към Евлоги Аладжов?
- Професор Димо Чолев е виновен...
- Той ли те накара да натопиш Аладжов? От професионална завист? - изненада се Донов.
Мъжът пред Мишената наведе глава, после погледна ту единия, ту другия полицай, преди да продължи:
- Изкушавам се да замеся и професора - неговата дума срещу моята... Но винаги съм играл „ва банк“. Чолев ми даде идеята, макар че дори не подозира. Редовен клиент е. Един път говореше с някаква засукана мадама от София. Тогава чух професора да казва: „Оги е голям талант, но нали знаеш какви са възможностите в провинцията? Ще угасне ищаха му за рисуване преди да навърши тридесет. Трябва да се подклажда този талант, като огън трябва да гори... Постоянно трябва да слагаш съчки в огъня, за да не изтлее и се превърне в пепел...“ Е, оттам дойде идеята за всичко...
- Професорът не е имал предвид, че някой ще разбере думите му буквално - обади се Радо.
- Момче - обърна се престъпникът към младия мъж. - не съм глупав, че да не схвана същността.
- Ти подклаждаше таланта му, като гореше живи хора? - повиши тон Мишената, обиден и от отношението на арестувания към партньора му.
- До известно време рисуваше според плана, но после нещо се обърка...
- Не искаше да рисува последиците от пожара...
- Не само това намръщи се мъжът. - Показвах му такива прекрасни композиции, а той...
- Какво щеше да спечилиш от картините на един никому неизвестен художник? - прекъсна го комисарят.
- Май не сте чели днешното издание на „Вестникар“...
- А ти как го прочете? - набра Донов.
- Не аз. Надзирателят го четеше... - ухили се престъпникът. - Оги вече е звезда. На първа страница на централен всекидневник.
- Колко негови картини притежавате? - обади се младият полицай.
- Достатъчно - облегна се назад арестуваният. - Днес очаквам да ми купят още няколко... Вие ми отмъкнахте една, защото не успях да я взема от ателието... Еми Месиянска беше вътре и за малко да ме види..