Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 120

Радо излезе навън, за да се обади по телефона.

- Няма нужда - изрече старецът. - Ще ми мине...

- Как се случи? - надвеси се над него комисарят.

- Палих съчки в гората, подхлъзнах се и паднах връз огъня...

- Съчките на кръст ли ги сложи?

- Да, да... - закима Гого.

- Евлоги Аладжов ли те подпали? - изкрещя Мишената.

- Не знам - проплака старецът. - Но той беше там... Прости ми, Господи! - и се прекръсти. - Не исках да казвам...

- Къде там?

- Край езерото.

Разпитваха Гого Хисарски, докато пристигна линейката, за да го откара в болницата. Но двамата полицаи не си тръгнаха. Радо мълчаливо наблюдаваше Мишената, който кръстосваше двора на храмовата къща.

- Шефе, да тръгваме, а?

- Същият модел, юнако...

- Разбрах - съгласи се Радо. Не ти ли прави впечатление, че на жертвата е оставен шанс за спасение?

- Има два погубени човешки живота бавно изрече комисарят.

- Но в другите случаи? - продължи разсъжденията си колегата му. Камелия Аврамова е можела да се спаси през вратата, Еми е наранена, но не фатално...

- Разбрах те сега - прекъсна го шефът му. - Гого Хисарски е подпален близо до вода... Също е имал шанс... Дори Манка Панева от махалата е можела да избяга...

- Кой убиец не довършва жертвите си? - продължи младият полицай.

- Може садистично да се наслаждава на чуждото страдание - предположи комисарят. - Вероятно е сред зяпачите на всеки палеж...

- Не сме забелязали един и същи човек да присъства...

- Забравяш Евлоги Аладжов.

- Нямах предвид него - каза Радо. - А ако за подпалвача всичко е игра?

- Пироман-садист... Да го раздрусаме ли? - погледна го с очакване Мишената.

- Кого? - изненада се партньорът му.

- Евлоги Аладжов, разбира се. Само при пожара на неговия дом няма пострадали - отговори комисарят. - Имаш ли другиго предвид?

- Нямаме доказателства - не се съгласи Радо.

- Отпечатъци върху стъкло...

- Спомни си какво ти отговори Аладжов по този въпрос...

- Да надзърнем само, а? - не се отказа комисарят.

- Както кажеш - примири се Радо.

Върнаха се до ателието, отвориха дворната врата, но не пристъпиха напред. На осветените прозорци двамата полицаи познаха силуетите на художника и момичето. Целуваха се.

-Да им развалим ли кефа? - промърмори Мишената.

- Утре - прозя се открито Радо и затвори вратата откъм улицата.

108

 - Всички ме изоставиха... - тихо каза Оги.

- Аз съм тук - притисна се Рая към него.

Художникът не реагира, а продължи:

- Мама замина при сестра ми в София, защото някак усети, че аз съм виновен за пожара... Разочаровах я...

- Тя ще ти прости - погали го по косите Рая.

- Толкова съм нескопосан! - произнесе Оги. - Не ме бива за никаква къщна работа!

- Дори и за боядисване на стените ли? - усмихна се момичето.

- Не съм пробвал... - отговори смутено приятелят й. - Не знам как да поправя кранчето на чешмата, ако тече... Не мога да сменя бушона, ако изгърми... Само съм гледал как се лепят тапети...

- Има майстори за тази цел.

- Не знам дори къде се плащат сметките... - продължи Оги.