Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 119

Тя се повърта из ателието, но не откри зарядното.

- Оги, къде е зарядното?

- Тук някъде - отговори художникът.

- Оги, не издържам повече - тихо каза Никола и седна на стола. - Хаосът е пълен! Вземи се в ръце!

- Само да разбера как правя пожарите - погледна го Оги.

- Скоро ще чукаш на вратата на затвора... - продължи пожарникарят. - От вътрешната страна на вратата! - поясни той.

- Той е невинен - обади се момичето.

- На теб няма да ти повярват - обърна се Никола към нея. - На мен също... Всички доказателства са срещу него.

- Трябва да ме затворят и да ме наблюдават - неочаквано изрече художникът.

- Защо? - ядоса се Рая.

- Ако стане следващ пожар, ще знаят как съм го предизвикал.

- Рисувал ли си нова огнена картина? - сети се Никола.

- Не. Повече няма да рисувам огъня - категорично Оги, погледна към приятеля си и попита: - Какво още да направя?

- Не знам - отговори Никола, стана от стола и каза: - Вече не мога да ти помогна... - Отвори вратата, обърна се, но Оги бе свел поглед надолу.

- Никой не може... - изрече примирено художникът.

- Аз съм до теб прошепна Рая, но той не реагира.

107

 - Как ти се видя професорът? - сети се Радо.

Вървяха по улицата срещу църквата, подминаха ателието, завиха надясно и се насочиха към храмовата къща, където бе приютен Гого Хисарски. Вчера не успяха да прислушат стареца.

- Бъди по-конкретен! С професора отдавна се знаем - избоботи Мишената.

- Какво е отношението му към Аладжов?

- Виждал ли си как общуват кучетата? - отвърна му е въпрос комисарят.

- Какво общо имат те с въпроса ми?

- Много си припрян! - изненадано го погледна шефът му. - Наблюдавал ли си среща между пинчер и немска овчарка?

Радо не отговори и Мишената продължи:

- Дребното куче отчаяно джафка голямото... Казват, че се страхува от едрия пес и затова го лае. А според мен мъникът джафка от страх, че няма да го забележат.

- А голямото куче слага покровителствена лапа върху малкото - досети се младият мъж. - Такова ли е отношението на професора към колегата му?

- Не познаваш кучешкия свят - спокойно каза Мишената. - Когато две големи кучета се срещнат, те първо се душат, не се лаят... Защото не се страхуват едно от друго. Е, после може да се сдавят...

- Значи Чолев уважава Аладжов, така ли да разбирам? - прекъсна го Радо.

- Даже го защитава.

- Без капка професионална завист?

- И да я има, не я открих.

- Чак не ми се вярва! - изрече младият мъж.

- Спомни си за големите кучета отговори комисарят и влезе в двора на храмовата къща.

Завариха Гого Хисарски гол до кръста. Когато ги видя, той започна припряно да надява ризата си, без да я разкопчава. Едно копче изхвръкна и се търколи по пода. Радо се наведе, взе копчето и го подаде на стареца, но той не го пое. Стоеше с надяната на ръцете риза и с поглед, втренчен в дъсчения под.

- Обърни се да видим гърба ти! - нареди със силен глас Мишената, защото освен отрязаните коси, не виждаха други промени по тялото на скитника.

Гого се дръпна назад, но комисарят го хвана за рамото, старецът изпищя и падна на пода по колене.

- Отврат - прошепна Донов, когато видя огромните мехури по гърба на възрастния мъж. - Викай линейка! - обърна се той към партньора си.