Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 118
Лора Лазар
- Димо Чолев ли?
- Не си го и помисляй! - вдигна поглед към нея. - Той е свестен човек, постигнал е много...
- А ако вижда в теб сериозна конкуренция? - обърна се към него Рая.
- В неопределено бъдеще време - усмихна се Оги. После продължи със сериозен тон: - Понякога дори оценявам съветите му...
- Понякога?
- Имаме различно виждане за света... Неговите образи са по-светли, по-оптимистични...
- Спомням си - набръчка нослето си момичето.
- Сега ще ти кажа една тайна - прошепна Оги и я погледна с очакване.
- Гроб съм - обеща Рая, защото веднага разбра приятеля си.
- Професорът ми помогна за изложбата в София, той се обади на Милена Друмева.
- Коя е тя? - ревниво го погледна момичето.
- Притежава галерия „Модерно изкуство“ в София. Тя се съгласи да направи първата ми самостоятелна изложба. Иначе е толкова е трудно да те открият...
Рая отново започна да се разхожда из ателието с кръстосани ръце пред гърдите си.
- Какво? - погледна я недоумяващо Оги.
- Ако в кафето е имало някакъв опиат, той още е в теб. - Тя гласно изказа мислите, които я тревожеха.
- Не вярвам - поклати глава художникът.
- Нали нищо не си ял?
- Не съм още...
- Искаш ли да направим кръвен тест?
- Как? - с надежда я погледна Оги. - Можеш ли?
- Аз не мога - усмихна се момичето. - Но една съседка работи като лаборантка...
106
Никола бе съсипан от изминалото денонощие. След удавянето на огъня пожарникарите продължиха да работят през целия ден - направиха повторен оглед след изстиването на останките от къщата, писаха протоколи, актове, експертиза. Умората му тежеше, а и тревогата за Оги го побъркваше. В свободните минути набираше номера на приятеля си, но телефонът бе изключен.
Никола се прибра едва към седем вечерта, взе един душ и тръгна към ателието. На първия етаж го пресрещна Асен.
- Леля Мария се тревожи за Оги - каза банкерът. - Няколко пъти е звъняла и на теб.
- Знаеш, че бях на работа - уморено прознесе Никола. - Не съм чул.
- Откри ли Оги?
- Още не - отговори пожарникарят и сви юмруци. - Но да му мисли, когато го открия! Цял ден му звъня и аз!
- Няма да порасне - разочаровано каза Асен. - Жалко за таланта му!
- Не му трябва талант в затвора! - повиши глас Никола. - Ще го пребия!
- Успокой се.
- Не мога - призна си пожарникарят. - Ще дойдеш ли и ти?
- Не искам.
- Много си злопаметен - отбеляза приятелят му.
- Не съм - отвърна Асен. - Но не искам да се набърквам в неговите каши.
- Ясно.
Никола влетя в ателието и когато видя как са се гушнали двамата влюбени, избухна:
- Къде ходиш цяла нощ и цял ден?
- Ами... - отдръпна се Оги от момичето.
- Къде ти е телефонът? - изрева отново приятелят му. - Цял ден ти звъня!
Рая скочи от дивана, намери телефона на масата и го подаде на Никола.
- Не ми го давай на мен!
Момичето подаде телефона на любимия си. Оги го взе и погледна неразбиращо приятеля си.
- Обади се на леля Мария! Тревожи се за теб! - продължи на висок глас Никола.
- После ще се обадя - обеща художникът.
Рая отново взе телефона, погледна го и каза:
- Батерията е паднала. Сега ще го заредя.