Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 118

- Димо Чолев ли?

- Не си го и помисляй! - вдигна поглед към нея. - Той е свестен човек, постигнал е много...

- А ако вижда в теб сериозна конкуренция? - обърна се към него Рая.

- В неопределено бъдеще време - усмихна се Оги. После продължи със сериозен тон: - Понякога дори оценявам съветите му...

- Понякога?

- Имаме различно виждане за света... Неговите образи са по-светли, по-оптимистични...

- Спомням си - набръчка нослето си момичето.

- Сега ще ти кажа една тайна - прошепна Оги и я погледна с очакване.

- Гроб съм - обеща Рая, защото веднага разбра приятеля си.

- Професорът ми помогна за изложбата в София, той се обади на Милена Друмева.

- Коя е тя? - ревниво го погледна момичето.

- Притежава галерия „Модерно изкуство“ в София. Тя се съгласи да направи първата ми самостоятелна изложба. Иначе е толкова е трудно да те открият...

Рая отново започна да се разхожда из ателието с кръстосани ръце пред гърдите си.

- Какво? - погледна я недоумяващо Оги.

- Ако в кафето е имало някакъв опиат, той още е в теб. - Тя гласно изказа мислите, които я тревожеха.

- Не вярвам - поклати глава художникът.

- Нали нищо не си ял?

- Не съм още...

- Искаш ли да направим кръвен тест?

- Как? - с надежда я погледна Оги. - Можеш ли?

- Аз не мога - усмихна се момичето. - Но една съседка работи като лаборантка...

106

 Никола бе съсипан от изминалото денонощие. След удавянето на огъня пожарникарите продължиха да работят през целия ден - направиха повторен оглед след изстиването на останките от къщата, писаха протоколи, актове, експертиза. Умората му тежеше, а и тревогата за Оги го побъркваше. В свободните минути набираше номера на приятеля си, но телефонът бе изключен.

Никола се прибра едва към седем вечерта, взе един душ и тръгна към ателието. На първия етаж го пресрещна Асен.

- Леля Мария се тревожи за Оги - каза банкерът. - Няколко пъти е звъняла и на теб.

- Знаеш, че бях на работа - уморено прознесе Никола. - Не съм чул.

- Откри ли Оги?

- Още не - отговори пожарникарят и сви юмруци. - Но да му мисли, когато го открия! Цял ден му звъня и аз!

- Няма да порасне - разочаровано каза Асен. - Жалко за таланта му!

- Не му трябва талант в затвора! - повиши глас Никола. - Ще го пребия!

- Успокой се.

- Не мога - призна си пожарникарят. - Ще дойдеш ли и ти?

- Не искам.

- Много си злопаметен - отбеляза приятелят му.

- Не съм - отвърна Асен. - Но не искам да се набърквам в неговите каши.

- Ясно.

Никола влетя в ателието и когато видя как са се гушнали двамата влюбени, избухна:

- Къде ходиш цяла нощ и цял ден?

- Ами... - отдръпна се Оги от момичето.

- Къде ти е телефонът? - изрева отново приятелят му. - Цял ден ти звъня!

Рая скочи от дивана, намери телефона на масата и го подаде на Никола.

- Не ми го давай на мен!

Момичето подаде телефона на любимия си. Оги го взе и погледна неразбиращо приятеля си.

- Обади се на леля Мария! Тревожи се за теб! - продължи на висок глас Никола.

- После ще се обадя - обеща художникът.

Рая отново взе телефона, погледна го и каза:

- Батерията е паднала. Сега ще го заредя.