Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 14

Излязоха от автомобила и тръгнаха по склона нагоре. Все още се виждаха кални следи, образували широка пътека към върха, а тревата наоколо беше полегнала.

- Къде да търсим? - попита Радо.

- Ти къде би се скрил? Хем да си близо до кръста, хем да не видят силуета ти от шосето?

- В гората - отговори бързо младият мъж.

- Но ако бягаш, за да подпалиш кръста, може пак да те видят. Особено от автомобил, който тъкмо навлиза в завоя. Тогава как ще драснеш клечката?

- От разстояние.

- Правилно - съгласи се бързо комисарят. - И аз стигнах до същия извод тази нощ. - Но как точно?

- Не може да е детонар с дистанционно - продължи да разсъждава на глас Радо.

- Не може - всичко ще се разхвърчи във въздуха.

Няколко минути оглеждаха околността и мълчаха. Младият полицай проговори пръв:

- Трябва да търсим слаба следа върху тревата.

- Защо?

- Напоено с бензин въже се завързва за кръста и се подпалва откъм страната на гората...

- Да търсим тогава! - нареди Мишената.

Тръгнаха от обгарялото място по посока на гората на значително разстояние един от друг. Пресрещаха се и се раздалечаваха, но не откриха никъде черна следа. Събраха се обезсърчени под един дъб.

- Мисли друго, юнако!

Радо машинално вдигна поглед към короната на дъба. Мишената проследи погледа му, потупа го по рамото и каза:

- Точно така, юнако! От високо ще е по-лесно.

- Качваш се между клоните, виждаш от завоя движението по пътя и в точния момент подпалваш въжето... То виси във въздуха и не оставя дири по земята - продължи младият полицай.

- Търсим дърво!

- В гората сме, шефе - засмя се Радо.

- Трябва да открием точното дърво! - поправи се Мишената. - Да тръгнем от онази посока, която е най-близо до завоя.

- Дървото трябва да е стабилно, за да издържи убиеца.

- И близо до поляната.

- Ако беше изстрел, лесно щяхме да изчислим траекторията - въздъхна Радо.

- И да стигнем до дървото.

Няколко пъти минаха, оглеждайки внимателно дърветата в близост до върха на хълма, но усилията им бяха напразни. Отново спряха.

- Шефе, бъркаме нещо...

- Времето - досети се комисарят. - Не може убиецът да дойде в последния момент.

- Вероятно поне час е стоял наоколо... - продължи мисълта му Радо.

- Търси фасове!

- А ако не е пушач?

- Обелки от ябълка, празни опаковки от чипс, солети или нещо друго...

Отново се разделиха и тръгнаха между дърветата. След малко Радо се провикна:

- Шефе, намерих!

Въпреки огромните си размери, Мишената с удивителна бързина се придвижи до партньора си. Радо беше сложил ръкавици и от хралупата на стар дъб внимателно изваждаше фасове. Корените на дървото бяха заобиколени от рехава трева.

- Тук е стоял мръсникът! - промърмори комисарят и погледна към местопрестъплението. На двайсетина метра от кръста е. - Мишената тръгна в тази посока с поглед, забит в земята. Извървя два-три метра и се върна. Започна да оглежда дървото, а после разочаровано каза: Няма следи нито по земята, нито по дървото...

- Искаш да кажеш, че фасовете не са свързани с престъплението?

- Така излиза.