Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 111

Композицията е една, единствена, уникална, неповторима... Няма да нарисува втората част от диптиха, няма да има диптих... Струва му се, че последното изречение го изкрещя, а може мозъкът му да кънти от безкрайния шум наоколо. В диптиха има история, а той се интересува само от моментния образ, уловен и пренесен върху платното. Трябва да си ходи, но не знае откъде да мине. Тълпата го люшка ту - напред, ту назад, ту наляво, ту - надясно... Трудно диша, а образите започват да се сливат в пъстра панаирджийска въртележка.

- Оги, какво правиш тук?

99

 - Оги, какво правиш тук? - изкрещя още по-силно Никола, разбута тълпата и се приближи до приятеля си.

- Търся изхода - прошепна художникът с невиждащ поглед, а коленете и ръцете му трепереха.

- Какво пи тази нощ? - хвана го за раменете приятелят му и се опита да види зениците му.

- Само кафе.

- Надрусан ли си? - Пожарникарят се опита да види зениците на Оги, но светлината не бе достатъчна.

- He.

Никола го издърпа настрани от тълпата и попита на висок глас:

- Какво правиш в циганската махала?

- Паднах и се озовах тук - неясно отговори художникът.

- Откъде падна?

- Не знам - озадачи се Оги. - Някой изведнъж ме бутна...

- Как дойде до тук?

- Не знам - повтори отново той. - Трябва да си ходя вече...

- Ще ти повикам такси.

Пожарникарят поръча такси, а после се обади на Асен да посрещне Оги.

- Момичето е живо, нали? - сети се художникът.

- Да.

- Ти победи смъртта - усмихна се Оги. - Както го нарисувах...

- Защото не си видял продължението - ядосано отговори пожарникарят и погледна към носилката, която двама санитари качиха в линейката.

Но Оги проследи погледа му и потрепера:

- Диптихът не е за мен.

Таксито пристигна и още от прозореца шофьорът се провикна:

- Какво е станало тук?

- Пожар - отговори бързо Никола Угаров, отвори задната врата и напъха приятеля си.

- Накъде да карам? - обърна се назад шофьорът, но клиентът не му отговори.

Пожарникарят пъхна банкнота през прозореца и каза:

- Карай към Голямата църква!

- Какво става? Все посреднощ карам клиенти натам. Да нямат нощни сбирки? - учуди се таксиджията и продължи: - На купон ли отиваме?

Никой не му отговори и той потегли. Никола се върна да помогне на колегите си. След час му звънна Асен и с гневен глас каза:

- Оги не се прибра - нито с такси, нито пеша.

- Да не си го пропуснал?

- Чакам от един час на студа! Напълно съм буден развика се Асен. - Утре съм на работа!

- Аз сега съм на работа - спокойно отговори Никола. - Провери ли у тях?

- Проверих навсякъде.

- Изчезнал е, така ли?

- Защо толкова се притесняваш за него? - троснато отговори Асен. - Черен гологан не се губи! - и затвори.

- Защото не го видя преди малко - на себе си каза пожарникарят. Поколеба се, но все пак набра номера на Мишената.

100

 Стоеше върху плоския покрив на висок блок. Отникъде не се виждаха светлини, сякаш градът бе изоставен от жителите си. Мракът беше хладен, но покривът бе странно топъл. Погледна надолу и видя, че е застанал в центъра на огнен кръг, който се разстилаше към краищата на покрива.