Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 109
Лора Лазар
- Да не искаш да кажеш, че някой пали пожари, за да рисуваш последиците от тях?
- Да.
- Но ти първо си нарисувал огъня...
- Да.
- Пожарът унищожава твоите образи и ги заменя с други - досети се банкерът.
- Черни, сиви, мрачни... Цветовете са изчезнали от този свят... - промълви художникът, а после допълни: - Но не винаги става по този начин...
Асен се замисли и подхвърли:
- А ако някой иска от теб да сътвориш диптих?
- Диптих? - учуди се Оги. - Дори не съм се сещал... Първата картина е огънят, а втората...
- След огъня...
- Депресиращо е - поклати глава художникът. - Не мога да рисувам в мрачна тоналност...
- Аз знам - отговори сериозно Асен, - но явно подпалвачът не те познава.
97
- Сам ли си? - каза още от вратата Мишената и едва тогава пристъпи през високия праг.
Радо влезе след него.
- Да - отвърна тихо Оги.
- Изоставиха те, а? - продължи комисарят и този път се просна на дивана, защото художникът бе заел стола.
- Така се случи - прошепна отново художникът. - Никола е на работа, Рая се прибра... Ще ходи на купон с класа...
- Не я ли ревнуваш?
- Не - изненадано го погледна Оги. - Тя не е въртиопашка...
- Кой ти каза? - иронично попита Мишената.
- Щом баба й мисли, че...
- Ясно - прекъсна го Донов. - Еми Месиянска е в болница напомни му той. - А другите?
- Асен и Гого не искат да ме виждат повече - призна си Оги.
- Защото ги подпали...
Оги наведе надолу главата си.
- Да го броим ли за признание? - хвана се веднага Мишената.
- Помня, че горих хартии...
- Кога и къде? - изстреля комисарят.
- Тук - погледна ги изненадано Оги. - И имам някакъв смътен спомен, че една нощ изгорих картина...
- Коя картина?
- Първата - „Огнен сън“... Не съм сигурен, обаче... - погледна ги безпомощно той. - До коритото намерих парче от изгоряла рамка...
- Възможно ли е да сте изгорил всичките си картини? - попита Радо.
- Защо ще го правя?
- Защото...
- Разбрах ви... - Оги прекъсна думите на комисаря.
- Какво пиеш?
- Кафе - отговори Оги, стана и попита: - Искате ли и вие?
- Късно е вече - отказа Мишената. - Имаш нова, красива чаша... - иронично изрече той.
- Знам, че е грозна - смутолеви художникът. - Но е стабилна... Когато рисувам, често събарям чашата...
- А понякога не потапяте ли четката в нея? - обади се Радо.
- Откъде знаете?
Радо само повдигна рамене.
- Случва се - продължи Оги. - Но аз внимавам...
- А защо не внимава, когато отвори прозорчето на Еми?
- Не разбирам...
- Отпечатъците на цялата ти ръка са върху прозореца от банята на...
- Откъде разбрахте? - изненада се художникът.
- Сравнихме ги с отпечатъците, които взехме от счупената чаша - обясни младият полицай.
- Значи наистина съм бил там? - Оги въздъхна дълбоко. - Мислех, че Еми си фантазира...
- Изобщо ли не помниш? - попита го Мишената.
- Не - мъчително изрече Оги. - Но Гого Хисарски каза, че не съм излизал от ателието...
- Той откъде знае?
- Наблюдавал е няколко нощи подред кой влиза и излиза от ателието - някак припряно изговори Оги.
- Тогава как си се озовал покрай дома на Еми? - повиши тон комисарят.
- Еми каза, че съм...
- Нощен космонавт - подсети го Мишената.