Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 109

- Да не искаш да кажеш, че някой пали пожари, за да рисуваш последиците от тях?

- Да.

- Но ти първо си нарисувал огъня...

- Да.

- Пожарът унищожава твоите образи и ги заменя с други - досети се банкерът.

- Черни, сиви, мрачни... Цветовете са изчезнали от този свят... - промълви художникът, а после допълни: - Но не винаги става по този начин...

Асен се замисли и подхвърли:

- А ако някой иска от теб да сътвориш диптих?

- Диптих? - учуди се Оги. - Дори не съм се сещал... Първата картина е огънят, а втората...

- След огъня...

- Депресиращо е - поклати глава художникът. - Не мога да рисувам в мрачна тоналност...

- Аз знам - отговори сериозно Асен, - но явно подпалвачът не те познава.

97

- Сам ли си? - каза още от вратата Мишената и едва тогава пристъпи през високия праг.

Радо влезе след него.

- Да - отвърна тихо Оги.

- Изоставиха те, а? - продължи комисарят и този път се просна на дивана, защото художникът бе заел стола.

- Така се случи - прошепна отново художникът. - Никола е на работа, Рая се прибра... Ще ходи на купон с класа...

- Не я ли ревнуваш?

- Не - изненадано го погледна Оги. - Тя не е въртиопашка...

- Кой ти каза? - иронично попита Мишената.

- Щом баба й мисли, че...

- Ясно - прекъсна го Донов. - Еми Месиянска е в болница напомни му той. - А другите?

- Асен и Гого не искат да ме виждат повече - призна си Оги.

- Защото ги подпали...

Оги наведе надолу главата си.

- Да го броим ли за признание? - хвана се веднага Мишената.

- Помня, че горих хартии...

- Кога и къде? - изстреля комисарят.

- Тук - погледна ги изненадано Оги. - И имам някакъв смътен спомен, че една нощ изгорих картина...

- Коя картина?

- Първата - „Огнен сън“... Не съм сигурен, обаче... - погледна ги безпомощно той. - До коритото намерих парче от изгоряла рамка...

- Възможно ли е да сте изгорил всичките си картини? - попита Радо.

- Защо ще го правя?

- Защото...

- Разбрах ви... - Оги прекъсна думите на комисаря.

- Какво пиеш?

- Кафе - отговори Оги, стана и попита: - Искате ли и вие?

- Късно е вече - отказа Мишената. - Имаш нова, красива чаша... - иронично изрече той.

- Знам, че е грозна - смутолеви художникът. - Но е стабилна... Когато рисувам, често събарям чашата...

- А понякога не потапяте ли четката в нея? - обади се Радо.

- Откъде знаете?

Радо само повдигна рамене.

- Случва се - продължи Оги. - Но аз внимавам...

- А защо не внимава, когато отвори прозорчето на Еми?

- Не разбирам...

- Отпечатъците на цялата ти ръка са върху прозореца от банята на...

- Откъде разбрахте? - изненада се художникът.

- Сравнихме ги с отпечатъците, които взехме от счупената чаша - обясни младият полицай.

- Значи наистина съм бил там? - Оги въздъхна дълбоко. - Мислех, че Еми си фантазира...

- Изобщо ли не помниш? - попита го Мишената.

- Не - мъчително изрече Оги. - Но Гого Хисарски каза, че не съм излизал от ателието...

- Той откъде знае?

- Наблюдавал е няколко нощи подред кой влиза и излиза от ателието - някак припряно изговори Оги.

- Тогава как си се озовал покрай дома на Еми? - повиши тон комисарят.

- Еми каза, че съм...

- Нощен космонавт - подсети го Мишената.